1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат

Разнообразни са темите в коментарните колони на германските вестници – те включват загрижеността за пазара на работната ръка, липсата на места за професионално обучение на младежите, както и изтичането на капитали в чужбина, изнасяни от богаташи, търсещи данъчни облегчения. От външнополитическите теми особено място заемат новата резолюция за Ирак и срещата на групата Ге - 8. Берлинският Ди Велт обединява

двете теми и прави паралели с падането на комунизма като пише:

”Когато през 1975 година беше подзписан заключителния документ от Хелзинки, който трябваше да задължи цяла Европа на мирно сътрудничество и спазване на човешките права, западните участници бяха посрещнати в родината си с голям скептицизъм. Как може една хартия да ограничи съветския империализъм? Развитието на историята е известно. Същият скептицизъм сега се изявява срещу близкоизточната инициатива, с която американското правителство ще се опита да се обяви за демокрация в Близкия изток и отвъд Ирак. В комбинация с резолюцията на ООН за предаване на властта на иракски правителство тук се документира един малък триумф на неоконсервативните амбиции на Вашингтон над школата на реалната политика – само стабилност не стига. Не стига свалянето на един диктатор. Войната срещу тероризма, ако искате, е един заместител на гражданска война в Саудитска Арабия, която нейните властници успешно проектират на световната сцена. Целта на инициативата е в перспектива да се зачеркне тази стратегия. 200 милиарда долара трябва да бъдат инвестирани не за инфилтриране, а за училища за момичета, за студентски обмен, за избирателни сдружения, умерени проповедници и за средната класа. Вярно е, че и неоконсерваторите трябва да намалят амбициите си за демократизация, но и историята няма да забрави, че те изглеждаха твърде високи на европейци и араби. Но тъй като слабостите на реалната политика станаха твърде очевидни и процесите в Ирак и Афганистан колкото и да са трудни не останаха без въздействия върху арабските автократи, междувременно и политици като германския външен министър застанаха зад близкоизточната инициатива.”

Това пише коментаторът на Ди Велт, а Файнаншъл Таймз Дойчланд коментира по следния начин:

”Дипломатите може още по-оживено да спорят и да изтънчено да формулират, но формалния суверенитет, който Ирак получава с новата резолюция на Съвета за сигурност от 1 юли си е само една формалност. Без войските на американците преходното правителство в Багдад в момента няма шанс за оцеляване. А СЩ и в бъдеще във военно отношение няма да позволят никой да им се бърка, дори и когато властта им в Ирак бързо намалява и когато преходното правителство сега получава права. Действително независимо иракското правителство ще може да действа, когато успее да създаде действени сили за сигурност, който да могат да се противопоставят на терора и въстаниците в страната. Колко тежко е положението си проличава от новата серия големи атентати в цялата страна. Главните врагове на стабилността днес са армията на Махди на радикалния проповедник Моктада ел Садр, който се бори за политическото си бъдеще и многобройните джихадис или ислямистки бойци, които от целия регион се стичат в страната за свещена война. По принципе е правилна стратегията най-после да се даде тласък на икономическото развитена Ирак за да се даде перспектива на недоволните. По този начин обаче не могат да бъдат победени групировките, чиято цел е да нанесат на СЩ поражение със символичен характер. Техният терор е главната пречка за възстановяването. Затова без американците Ирак не може да се стабилизира, не е ясно дали това може да стане с тяхна помощ.”

Такова е мнението на германското издание на Файнаншъл Таймз. Вестник Нюрнбергер Цайтунг пише във връзка с резолюцията на Съвета за сигурност за Ирак:

”Военният аспект на резолюцията за Ирак няма да е от дългосрочно значение. След изтичането на преходните периоди единствено тогава суверенното иракско правителство няма да решава за военните действия, а само общо за присъствието или отсъствието на чуждестранни войски. Ако СЩ искат тогава да бъдат добре дошли те ще трябва навреме да си осигурят приемливи форми на съдействие.”

Въпросът за правомощията поставя остро издаваният също така в Бавария Зюддойче Цайтунг:

”Резолюцията предвижда оглавяваната от СЩ коалиция и правителството в Багдад да си сътрудничат по всички въпроси на сигурността. Но какво означава това в спорен случай? Какво ще важи ако американците искат да превземат един град от някакъв главатар, но преходното правителство възразява? Тогава ще си проличи, че суверенитета на страната е в ръцете на Америка. Тази констатация може отново да разпали вълненията сред иракчани.”