1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат

Редица германски вестници се спират на хаоса, настъпил в палестинските територии в Близкия изток и кризата в палестинското ръководство. Една годишнина обаче особено силно привлича вниманието на коментаторите днес. Това е 60-а годишнина от атентата срещу Хитлер на 20 юли 1944 година.

Ето първо какво пише Лайпцигер Фолксщиме:

”Огромният интерес на германците към тази кървава глава от историята не е изненадващ. Освободено от собствено чувство за вина заради военните действия по бойните полета на Европа покалението на внуците и правнуците иска да знае повече за мъжете, които се осмелиха да направях опит за преврат. 20 юли 1944 година придобива биографични контури. В един разпокъсан свят, където навлизането във виртуалната реалност вече се счита за героизъм, за мнозина свързването с исторически фигури е законно за противопоставяне на разпадането. Атентаторите, които пожертваха всичко за постигането на една политическа цел, се превръщат в образци в едно бързо препускащо време.

Това е мнението на Лайпцигер Фолксщиме. Подобни паралели прави и Кьолнер Щаданцайгер като пише:

”Готовността на мъжете от 20 юли 1944 година да разтърсят собствената си представа за света, е образец и до днес. Тъкмо свободната демокрация живее от добродетелите на такива като Щауфенберг, Тресков и Бек, от недоверие срещу отровни лозунги и привидно прости решения, от будно внимание срещу удобното уреждане, от енергичната борба срещу несправедливостта и злоупотребата с властта. Наистина един успешен преврат щеше по-бързо да приключи войната и така да спаси живота на милиони хора, но катарзиса, очистителното въздействие на катастрофата от 1945 година едва ли щеше да настъпи. Легендата за ”удара с кинжал в гърба” от 1918, за която повод щеше да даде поражението в резултат на държавна измяна, щеше да бъде негативна основа за възстановяването. Така и в провала на 20 юли се съдържа един завет.

Издаваният в университетския център Хайделберг Райн-Некер Цайтунг също така напомня важността на перспективата към миналото:

На германците им трябваше много време за да постигнат яснота в отношението си към съпротивата на жените и мъжете от 20 юли. Днес, 60 години по-късно драматичните събития от онези дни се клатушкат между погрешно обяснение и забрава. Всички думи, които могат да бъдат намерени за една такава трагедия вече са намерени през изтеклите десетилетия и са били употребени. И когато историческата наука днес разглежда с критичен поглед ролята на закъснелите заговорници от аристокрацията и Вермахта, какво остава тогава от благодарността, че е имало и ”друга Германия”. Тя не релативира нищо от ужасното, извършено в нейно име.

На без 20 юли и много други героични опити да бъде спасен света от Хитлер погледът към тези 12 години от нашата история щеше да бъде много по-труден и щеше да бъде много по-слаби надежди.

Това бяха извадки от три германски вестника по повод атентата срещу Хитлер на 20 юли 1944 година, когато той сякаш по чудо оцелява, защитен от бомбената експлозия от една тежка дъбова маса. Във връзка със ситуацията на палестинските територии ето първо какво пише Франкфуртер Нойе Пресе:

”Поради хаотичната ситуация в палестинските автономни територии израелският премиер Шарон може лесно да изтъкне колко правилна е неговата политика на ”твърдата ръка”, която му навлече множество международни критики. И без друго повечето израелци вярват, че на палестинците не може да се вярва. Само че дори и Шарон не може да бъде истински щастлив от събитията на палестинските територии. Враждуващите помежду си противници с положителност във военно отношение лесно ще бъдат подтискани, но без признат политически лидер, който да може да открие перспектива за бъдещето на палестинския народ, самоубийствените атентатори няма да намалеят.”

За разлика вестник Вецлауер Нойе Пресе насочва вниманието към личността на Ясер Арафат:

”Заслуга на Ясер Арафат е, че в течение на пет десетилетия съдбата на палестинците не беше забравена. В това време Арафат се разви от ръководител на Организацията за освобождение на Палестина, която си служеше и с терор, в международно признат държавник без държава. Арафат, който толкова дълго беше реалист, пропусна момента да предаде властта на поколението по-млади политици. Палестински министър-председатели като Махмуд Абас или Ахмед Корая изпадат в отчаяние от неотстъпчивостта на Арафат. Той обаче изглежда решен да продължи с демонтажа, така че за достойно отстъпление му остава само малко време.”