1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат

Редица вестници тази сутрин се спират на споразумението в концерна Даймлер Крайслер, постигнато след продължителни спорове, взели накрая заплашителен характер. Ето първо мнението на издавания в Регенсбург Мителбайерише Цайтунг:

Председателят на дирекционния съвет на ДаймлерКрайслер Юрген Шремп /в ляво/ след споразумението

Председателят на дирекционния съвет на ДаймлерКрайслер Юрген Шремп /в ляво/ след споразумението

”Добрата новина от постигнатото рано в петък споразумение е, че германските тарифни договори далеч не са толкова сковани, както се твърди постоянно. Някои елементи, които сега направиха възможно споразумение в рамките на тарифния договор, бяха договорени едва през февруари, а други съществуваха отдавна. Някои бизнесмени трябва да проучат първо съществуващите възможности за маневриране и да ги използват творчески, вместо да призовават за още промени. Също и отказа на президента на концерна Шремп от удължаване на работното време не бива остава нечут. Дойде време да престанат тези налудничави искания за 40 или 42-часова работна седмица. Правилно е фирмите да могат да реагират гъвкаво на броя на поръчките, сезонните промени и на конкуренцията. А както сега беше доказано в Щунтгарт това е възможно.”

Това е оценката на Мителбайерише Цайтунг. Още в първото си изречение обаче коментаторът на Вестдойче Алгемайне се различава:

”Човек не бива да превъзнася споразумението в Даймлер-Крайслер за германски модел. И въпреки това трябва да ясно, че все повече концерни ще изискват отстъпки в замяна на гарантирането на работните места – повече работа, отказ от увеличение на заплатите, гъвкаво работно време. Не всичко, което договори Даймлер може да се пренесе в други фирми, само че някои елементи имат характера на образец. Много трудещи се трябва да свикнат с мисълта, че от тях вбъдеще ще се изисква повече. Германският уют няма никакъв шанс в глобалната конкуренция. Във всеки случай към добрите ритуали на федералната република спада разрешаването на конфликтите между работодатели и работници чрез взаимно съгласие. Точно както сега при Даймлер.”

Коментаторът на Вестдойче Алгемайне завършва на висока нота, също и оберндорфския официоз Шварцвелдер Боте счита, че преоблават положителните елементи като пише:

”Върхушиката на концерна Даймлер-Крайслер около Юрген Шремп можа да наложи целта си за съкращаване на разходите без до променя сумата. Тяхното послание към персонала по време на продължилия пет седмици спор беше, че конкурентоспособните работни места са сигурни. Действително срещу това не могат да се предявят аргументи. Въпреки това представителите на синдикатите няма защо да вървят с наведени глави, защото ръководството същевременно изрази волята си за социално партньорство с дългосрочна гаранция за трудова заетост за 6 хиляди души. Във времената на масовата безработица, това не е никак малко.”

Издаваният тук в Бон вестник Генерал Анцайгер се опитва да измери ролята на приключилия трудов спор и да прогнозира отражението му над подобни случаи:

”Дали споразумението в Мерцедес е модел за цяла Германия, както мисли ръководителят на концерна Шремп? Естествено бихме искали да се надяваме, че и други концерни така упорито ще се застъпят за запазването на работни места в Германия. Само че ситуацията при Фолксваген или Опел, където предстоят подобни конфликти, е много по-сериозна. Двата концерна са в средата на криза, докато все още силната марка с трилъчната звезда миналата година отбеляза печалби от 3 милиарда и 100 милиона евро. Работниците от Фолксваген и Опел, но също така и работниците от много други фирми е твърде вероятно, че ще трябва да направят много по-големи отстъпки за да запазят работните си места. Мерките на Даймлер трябва да се развият като модел в една друга област – в участието на мениджмънта в усилията за намаляване на разходите. Наистина отказът на Шремп и колегите му от десет процента от доходите им поради милионните им заплати и поради прахосаните в резултат на погрешни решения милиарди, не е нищо повече от един жест."