1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат

Коментари германските всекидневници днес посвещават на решението на Федералната съдебна палата /германския върховен съд/ по делото на ятака на терористите от 11-ти септември 2001 г. Мотасадек, наположението в Близкия изток, на резцултата от изборите в Конго и на Конференцията на ООН за световния климат в Найроби.

Първо обаче цитат от хайделбергския вестник “Райн-Некар Цайтунг” за управляващата във Федералната република голяма коалиция:

“Голямата коалиция, която сама не се харесва и само отработва необичаните задачи, поставени й от електората, няма за кога вече да се превръща в мероприятие, за което да се изисква данък върху удоволствията и забавленията. От самото начало тя гледаше повече към оставащото й време на власт, отколкото на големите шансове, предоставяни й от голямото парламентарно мнозинство, което свършва в 2009 г. Да се дискутира за продължаване е безмислено. При тези обстоятелства явно има смисъл вече да започне да се разсъждава по възможните бъдещи коалиции. Ако сега зелените успаят да подредят сопрните си точки с ХДС/ХСС, това наистина ще бъде и един вид реакция на ухажването на СвДП от страна на шефа на СДП. Краят още не е известен и е твърде несигурен. Едно нещо обаче изглежда вече сигурно: и вотът 2009-та ще бъде за пръв път с отворен край, при който ще са възможни какви ли не коалиционни комбинации.”

Берлинският “тагесцайтунг” за решението по случая Мунир ел Мотасадек:

“германското правосъдие за нещастие не се представя добре. Два почти успоредни случая бяха решени по коренно различен начин. В случая на също така мароканския студент Абделгани Мзуди хамбургският главен съд на провинцията стигна до оправдателна присъда, защото не му бе доказано, че е знаел за предстоящите атентати. В случая с Мунир ел Мотасадек бе инсинуирано, че е знаел, макар и той до края да го отричаше. Върховният федерален съд потвърди и двете решения. Това е болезнено за чувството за справедливост, защото може лесно да се предположи, че едната от двете присъди е погрешна. Ако се погледне пък позитивно, може да се каже, че разнопосочните присъди доказват, колко независимо е германското правосъдие.”

Ето и откъс от коментара на всекидневника “Нюрнбергер Нахрихтен” за Близкия изток:

“В негово лице ужасът на близкоизточния конфликт се сдобива с име, а с действията на баща му – и с образ: евреинът Ноам Шалит посети в болницата палестинци, ранени при израелското нападение в Бейт Ханун в ивицата Газа. Разговаря с близки и сподели тяхната мъка. Ние и ранените деца в болничните легла сме жертви на едно и също безумие.”

“Ханделсблат” от Дюселдорф се спира на резултата от изборите в Конго:

“Надеждата за трайно омиротворяване на изтормозената африканска страна, естествено, не бива да е твърде силна. Защото гласовете от лагера на Бемба, които твърдят, че на бившия лидер на бунтовниците му е била открадната изборната победа, стават все по-силни. А отхвърлянето на изборния резултат би могли да има катастрофални последици, особено в бастиона на Бемба Киншаса. Наистина там са разположени войски от омиротворителния корпус на ООН Монук и на европейския корпус за реагиране Юрофор. Ала никой не може да гарантира, че те ще могат да предотвратят възможни насилия. Както ни учи и примерът с Ангола: там бившият бунтовнически лидер Йонас Савимби след изгубените избори през 1992 г. се завърна в джунглата и югозападно-африканската страна потъна в кръв и развалини.”

И накрая “Ландесцайтунг” от Люнебург в северозападна Германия за световната конференция по климата в столицата на Кения Найроби:

“Равносметката за полувремето на конференцията по климата в Найроби не би се харесала на белите мечки: декларации за намерения и заобикалки – все още говорилнята на 6-те хиляди учени, политици и еколози не си струва изразходвания керосин, който отгоре на всичко направи и нови дупки в озоновия слой на атмосферата. Надежда обаче все още има. Комисията на ЕС проверява възможността за налагане на наказателни мита за стоки от еко-грешниците САЩ и Австралия. Тази заплаха с търговска война е оправдана и подобаваща. Допълнителните приходи отчасти биха компенсирали разноските на държавите, предприемащи мерки в защита на климата. Ако Европа сега след големите думи пристъпи и към дела, резултатът от конференцията в Найроби би се харесал дори на белите мечки”.