1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат - 6.11.2005

Днешните германски всекидневници коментират най-вече разгорещените вътрешнополитически дискусии около вече отменените планове за спестяване на един неработен ден в страната. Ние обаче сме подбрали две външнополитически теми: близкоизточният мирен процес след Арафат и убийството на холандския режисьор Тео ван Гог.

Ясер Арафат

Ясер Арафат

Берлинският Тагесцайтунг коментира по следния начин бъдещето на палестинците след Арафат:

Колкото и да е болезнена за голяма част от народа му очакваната кончина на лидера на ООП Ясер Арафат, тя открива шанс не само за мирния процес в Близкия Изток, но и за палестинската демокрация. Арафат умира не като мъченик, както многократно беше предизвестявал, а в болничното си легло, обграден от лекари и близки. Вярно, че след себе си той оставя вакуум във властта, но в момента, в който се появи негов заместник, и Израел ще трябва да се нагоди към променената обстановка и ще трябва да подаде нови сигнали – например, повече свобода на придвижването за палестинците, амнистия за затворници, евакуиране на така наречените предни заселнически постове в съзвучие с международната пътна карта, която Израел преди година прие.

На същото мнение е и Берлинер Цайтунг:

В крайна сметка за времената след Арафат израелското правителство начело с Шарон ще бъде принудено да преговаря. То ще трябва да докаже, че наистина само Арафат е бил пречка за подновяването на разговорите и да преговаря с всяко ново палестинско ръководство, дори ако то включва представители на Хамас. Но кабинетът на Ариел Шарон и екипът на преизбрания президнет на САЩ Джордж Уокър Буш отсега правят уговорки: тъй или инак, щяло да мине много време, докато се сформира стабилно ново ръководство на палестинците, а с преходни ръководители не струвало да се преговаря.

Еслингер Цайтунг също е на мнение, че Арафат оставя вакуум във властта. Ето как вестникът коментира неговата личност и политика:

Объркващите новини от Париж напомнят за времената на СССР. Обществеността се държи в неведение за състоянието на палестинския ръководител, а онези, които поддържат това неведение, си имат причини. Защото става дума за властта. Арафат открай време избягва да посочи престолонаследник. Разделяй и владей – непредвидимият тактик и стратег Ясер Арафат винаги е следвал този принцип на римските императори. В резултат възниква вакуум във властта. Враждуващите палестински групировки демонстративно говорят за единство, но въпреки това заплахата от хаос е очевидна. Миналото показва, че многословните уверения за арабска солидарност винаги трябва да се приемат с особена предпазливост.

И накрая – един коментар от Нойе Оснабрюкер Цайтунг за убийството на холандския режисьор Тео ван Гог:

Холандската прокуратура съвсем основателно обяви това убийство за терористично деяние на мюсюлмански екстремисти. Абсурдният мотив е налице: критиката срещу исляма във филмите на ван Гог. Това убийството и заплахите за нови покушения очевидно носят белезите на тероризъм, те са насочени директно срещу свободата – най-висшата ценност на ЕС и неговите граждани. Всеки, който идва като емигрант в ЕС, е длъжен най-малкото да приеме свободата като консенсуална ценност на европейците. Който не желае – да си върви у дома. Всеки, който атакува свободата с убийства и бомби, е терорист и трябва да бъде наказван с цялата строгост на закона.