1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат 5ґ02ґ2004

Тази сутрин германските коментатори се спират в колоните си на редица теми, сред които са проблемите във връзка с предстоящите президентски избори в Германия на 23 май, на политическата съдба на бившия френски премиер Ален Жюпе, получил условна присъда, на състоянието на здравеопазването в Германия и на насилието в училищата. Поводът е скандалния случай в едно професионално училище, където четири момчета измъчват свой съученик в течение на седмици и заснимат мъченията на видео за да ги продават в Интернет.
Особено място сред коментарите заемат редовете посветени на предварителните избори в СЩ в редиците на демократическата партия за избиране съперник на президента Буш на изборите през ноември. Сенаторът Джон Кери спечели предварителните избори във вторник в 5 от 7 щата. Ето какво пише в тази връзка Пфорцхаймер Цайтунг:

Триумфът на Кери се дължи на неговата избираемост, на респекта, с който се ползва и сред републиканците. Сенаторът познава политическия бизнес и тъкмо в дебатите по войната в Ирак се изявява като обоснован критик на правителството. Само че всички преимущества не може да прикрият действителната причина за успеха на Кери, а тя е моментната слабост на американския президент. Доверието в Буш страда, защото явно преднамереният повод за войната ще бъде разследван, условията в следвоенен Ирак клонят към фиаско, бюджетният дефицит се повишава главозамайващо, а дикономическият подем досега не е осигурил работни места. В обратен силогизъм това означава, че ако процъфтяващата икономика осигури благоденствие и работа и ако президентът може да спечели точки и по въпросите, свързани с Ирак, съперник едва ли ще има някакви шансове срещу Буш, дори и ако се казва Джон Кери.

Това е оценката на Пфорцхаймер Цайтунг, а и Вецларер Нойе Цайтунг споделя мнението за безперспективността пред който и да било кандидат на демократите като пише:

Тези дни за американския президент Джордж Буш се очертава дебела работа. В допитванията засега той е далеч зад вероятния си съперник Джон Кери от Демократическата партия. Важни е тази малка думичка - засега. За деня на изборите сегашния победен поход на Джон Кери не означава изобщо нищо. Тъкмо напротив много неща говорят за това, че Буш вечерта на 2 ноември ще стои в позата на победител. Спрямо всички съперници Буш има най-добрия усет за рефлексите на избирателите.

И Вецларер Нойе Цайтунг не вижда шанс за кандидата на демократите. Какво пише Любекер Нахрихтен?

Паралелът изглежда почти зловещ. Отново един Джордж Буш изглежда непобедим след една война в Ирак и отново той е заплашен да му се изплъзне от пръстите едно считано за сигурно преизбиране. Изненадващото настъпление на нехаризматичния Джон Кери показва едно, а именно, че съмнителната победа на Джордж Буш в края на 2000-а година съвсем не е забравена особено сред демократите и техните избиратели. Честта трябва да бъде възстановена и затова при тях разума надделява над инстинкта. Техният кандидат трябваше да бъде Хауърд Дийн, който в периода преди изборите така гневно напомни на партията и на страната, че в една демокрация човек може да напада правителството и да сочи алтернативи. Разумът обаче избира Кери, защото той наистина може да бъде опасен за Буш.

Такъв е анализа на Любекер Нахрихтен. Тази сутрин ще завършим прегледа на коментарните колони на германските вестници с мнението за изборите във вторник на вестник Фрайе Пресе, издаван в Кемниц, град с хилядолетна история, който няколко десетилетия носи името на Карл Маркс. Фрайе Пресе пише:

Девет месеца обаче са дълго време и Кери още далеч не е постигнал мечтата си. Въпреки това обаче с показното спокойствие в Белия дом трябва да е свършено. Буш отдавна вече не е извън всяка критика. Президентът дава достатъчно възможности за атаки и те засягат не само неговата иракска политика, от която вече много американци са разочаровани. Гледа се с подозрения също и на скоростта с която превърна в рекорден дефицит значителните излишъци в бюджета, оставени му от неговия предшественик Бил Клинтън. Буш обаче ще направи всичко за да не последва стъпките на баща си, комуто беше отказан втори мандат.