1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат 4.01.2004

Вниманието на коментаторите тази сутрин е насочено главно към редица вътрешногермански проблеми. Сред тях изпъква намерението на железниците за обезщетение на пътниците в случай на закъснения на влакове. Железниците вече обещават да връщат по 20 процента от цената на билета при едночасово закъснение. Коментаторите се спират и на невероятно раздутите комисионни плащани на разни съветници от разни германски министерства, като например в случая това на транспорта. От външнополитическите теми обаче на дневен ред е въпроса за обясненията, които тепърва ще трябва да дават американския президент Буш и британския премиер Блеър за основанията за война срещу Ирак. Те ще трябва да се занимават с данните получени от техните разузнавания за опасността от иракските оръжия за масово унищожение. Ето първо какво пише в тази връзка вестник Нюрнбергер Нахрихтен:

Ако шефът на лондоското правителство е вярвал, че най-лошото вече е отминало, то сега тъкмо най-добрият му приятел му показа, че е сбъркал в сметките си. Намиращият се в предизборна кампания Джордж Буш вчера в резултат на силен натиск нареди пълно разследване на цялата погрешна информация за иракското оръжие за масово унищожение от независима комисия. Премиерът-лейбърист, който до скоро твърдеше, че такова нещо не е необходимо, защото ужасяващите арсенали на Садам съществували, сега е заплашен от такова доказателство на истинско мъжко приятелство да бъде оставен заключен пред вратата от американския президент. В резултат той заприпка назад. Това обаче не променя нищо във съдбовно несериозното впечатление, което произвеждат двамата - Буш, както и Блеър. Колкото по-ясно някога изтъкваното от тях главно основание за войната се очертава като Фата Моргана, толкова повече те изглеждат като изобличен риск за световната политика.

Такава е безкомпромисната оценка на Нюрнбергер Нахрихтен, а и издаваният в Есен Нойе Райн, Нойе Рур Цйтунг подхваща темата в същия тон:

Първо Буш, а после Блеър. Даже и следвоенния период в Ирак се спазват чиновете. Сега и двамата искат да натоварят комисии да разгледат дейността на разузнаванията им.
Политиката навсякъде функционира по подобен начин. Така те печелят време. Възможно е този информационен провал да бъде така разхвърлян, че да се разсее отговорността. В крайна сметка всеки или всички са виновни.
Само че войната в Ирак не беше резултат на неразбирателство. Нищо не протече глупаво, а много неща погрешно. Да се води една война без международно правен мандат е примитивно юмручно право. Нищо нямаше да стане наистина по-добре, ако все пак информацията за иракските оръжия се беше оказала вярна. Но това, че дори и претекста не беше издържан и, че кулисите се сринаха с трясък, е крайно неудобно за братята по оръжие Буш и Блеър.

Така коментира положението, в което се намират главните действащи лица на войната в Ирак. Остава да се надяваме да разберем по чия вина стана така.
Една друга тема също привлича вниманието на някои германски коментатори. Това е намерението на израелския премиер Шарон да опразни еврейските селища на ивицата Газа. Хамбургер Моргенпост като че ли най-добре сумира мненията и затова ви предлагаме извадка от неговия коментар:

Ехото по света беше еднозначно. Похвали за израелския министър-председател Ариел Шарон, който има намерение да опразни еврейските селища в ивицата Газа. Безпорно това би било стъпка в правилна насока, защото само един десняк като "булдозера", както е наричан премиера, може да се опре на лобито на еврейските заселници, което политически е много на дясно. Само че се заражда едно подозрение. 17-е селища на ивицата Газа, които и без друго са загубени в милионното море палестинци, трябва да бъдат пожертвани за осъществяване на старата мечта на Шарон, част втора от неговия "генерален план" или анексирането на големи части от Юдея и Самария, известни ни като Западния бряг на река Йордан. И вероятно няма единствено причини по съображения за сигурност защо издиганата от Шарон стена минава напряко през палестинска територия. Ако тя очертава окончателната граница, която бленува Шарон, светът категорично трябва да наложи ветото си.