1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат - 14. март

Кръвосмешение, интеграция, културни права

default

Днес германските всекидневници разпалено коментират едно решение на Конституционния съд по особено деликатен, ако не и скандален въпрос. Висшите германски съдии решиха да оставят в сила законовата забрана на

кръвосмешението,

тоест – и занапред роднини от първа степен (примерно братя и сестри) нямат право да раждат общи деца. Шварцвелдер Боте одобрява решението:

"Когато кръвни роднини се обичат в еротичния смисъл и по взаимно съгласие водят полов живот, държавата обикновено не се меси. Щом няма жалба, няма и съд. Но когато една жена роди дете от собствения си брат – това е остра провокация срещу цялото общество. И в случая наказанието не е срещу любовта, а срещу нарушението на табуто. Да, в този случай съдът действа според общоприетите морални норми. Но какво лошо има? Та нали нито едно общество не може да функционира без морал и без табута?"

Liebespaar vor Sonnenuntergang

На съвсем друго мнение е коментаторът на Хесише-Нидерзексише Алгемайне:

"Забраната на кръвосмешението остава в сила. Пита се обаче: какви правни ценности защитава тя? Посегателствата срещу правото на сексуално самоопределение или срещу телесната неприкосновеност са обект на други закони. Нима Конституционният съд е действал от морални съображения? В мотивите към решението му става дума за закрила на брака и на семейството и за трудностите, които деца с подобен инцестен произход срещат в общуването си със своите най-близки роднини. Семейството е обект на специална законова закрила – дотук добре. Висшият германски съд навлиза обаче в доста коварна територия, когато добавя аргумента, че децата от кръвосмесителни връзки са по-застрашени от наследствени болести. Защото ако продължим в същата логика, накрая със сигурност ще трябва да забраним и на душевно-болните или на хората с наследствени болести да раждат деца. В този смисъл не може да се очаква, че това решение ще стабилизира правния мир."

А сега друга германска тема, която даде повод за бурни дискусии. Форумът на мюсюлманите в Германия, така наречената Ислямска конференция, предложи своюй Кодекс, чрез който да се подобри взаимодействието между мнозинството и

мюсюлманското малцинство

в страната. Кодексът изхожда от предпоставката, че между двете групи съществува пълно равноправие и предлага включително въвеждането на обучение по ислям в германските училища. Франкфуртер Рундшау коментира:

"Германското общество, което се чувства като домакин, навярно ще приеме подобен кодекс на равнопоставеността като известна наглост. В същото време Ислямската конференция изисква и от самите мюсюлмани повече усилия за пригаждане – нищо, че това отчетливо изискване е опаковано в предпазливи думи. Пригаждане не само към законите в Германия, но и към историческите и обществени характеристики на страната. Ясното послание гласи: и държавата, и религията имат своите граници. Представителите на мюсюлманите този път са намерили и необичайно недвусмислени слова в предложението си за сътрудничество с германските власти в борбата срещу тероризма. Засега техният кодекс все още е само на хартия. Дълъг и труден ще бъде пътят и до въвеждането на часове по ислям в германските училища. Но дневният ред е готов. Сега всекидневието трябва да се използва като лакмус."

Deutschland Islam Konferenz in Berlin

Ислямската конференция заседава

Накрая Ханделсблат с една тема, която има връзка (макар и съвсем далечна и косвена) с положението на мюсюлманите в Германия:

"Правителството на Ердоган в Турция вече обещава на кюрдите не само инвестиции, но и културни права. Досега Турция имаше огромни трудности по този пункт. Доказва го случаят с кюрдския политик Хасип Каплан, който беше осъден на глоба, защото говорил на кюрдски език на една предизборна среща. Дано Ердоган този път да има повече успех, отколкото при предишните подобни опити. Защото младите кюрди, които нямат никакво бъдеще в селата и градовете си, съвсем естествено ще продължат да бягат в планината и да се присъединяват към въоръжените групировки на ПКК."