1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат от 31. декември 2004

Последните за 2004-та година германски периодични издания коментират най-често ”германските плачове” във връзка с икономическата стагнация и апокалипсиса в Южна Азия.

Всекидневникът ”Меркише Одерцайтунг” от /източно-германския/ гр. Франкфурт на Одер например пише следното:

”Наистина има наченки на надежда, наистина статистиката сочи, че Германия е световен шампион по експорта и за 2004-та; наистина учените икономисти предсказват умерен икономически растеж и ценова стабилност, но всичко това няма да може да разчупи унинието в страната. Всеки втори в западната част на Федералната република и две трети от жителите на изток навлизат песимистично в новата 2005-та година, като при това са съвсем сигурни, че ще стане още по-зле. Песимизмът междувременно се превърна в основна германска позиция. Трудно е да се отмине това с безразличие. Та нали в края на крайщата всекиму е известно, че най-малко половината от успеха се дължи на психологията и силите на възхода вириеят само в атмосфера на оптимизъм.”

Мюнхенският ”Зюддойче Цайтунг” по същата тема:

”Как ще продължат да се развиват нещата през следващата година? Би било твърде самонадеяно, да се очаква бързо чудо по отношение на растежа и заетостта. Възходът ке остане скромен, защото отслабва и цъфтежът на световната икономика. Не става и чак толкова дума за новите работни места в 2005-та, а за онези след 3, 5 или 10 години. Икономическите консултанти познават приятното понятие ”подсаниране”. Даден мениджър е ”подсаниращ” тогава, когато успее да вземе няколко правилни решения, но след това предпочита да почива върху лаврите си. През идващата година ще си проличи, дали това е в сила и за германските реформатори, дали орязванията по линия на политиката и на индустрията ще донесе траен успех или не. Финалът е открит”.

Вестник ”Меркише Алгемайне” от Потсдам, /също Източна Германия/:

”Звучи като светотатство, да се сравнява германския хленч на високо равнище с кадрите от Пукет и Као Лак. И въпреки това и бедствието ни дава един добър урок. А именно: за необходимостта от силна и добре оборудвана държава. Докато в тази страна през годината на реформите 2004-та непрекъснато се призоваваше към личната отговорност и способността на хората да си помагат сами, тези ужасяващи кадри дават ясно да се разбере, колко бързо индивидът може да се окаже зависим от помощта на общността, националната и световната. Навсякъде изводът гласи: ”Закъсняла и некоординирана помощ, оказвана в страни от Третия свят, чиито структури не са създадени за подобни бедствия”. В крайна сметка хората няма да се обърнат за помощ към Сименс, Шел или Гълф Ойл, а към държавата и нейните възможности да предпазва и помага.”

А консервативният всекидневник ”Ди Велт” от столицата Берлин допълва:

”Ала е илюзия да се вярва, че с няколко технически и организационни мерки гигантските природни бедствия могат да бъдат укротени. Безспорно, броят на жертвите щеше да е значително по-малък, ако бяха били взети превантивни мерки. От друга страна обаче е извънредно трудно за бедните страни, да се въоръжават срещу бедствия, които статистически погледнато, настъпват веднъж на 700 години."