Преглед на германския печат на 31лмарт 2005 | Начало | DW | 30.03.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат на 31лмарт 2005

Разнообразни са темите, коментирани от германските всекидневници днес. Кьолнският таблоид “Експрес” се спира на здравословното състояние на папа Йоан Павел Втори:

“Гласът отказва да му служи. Нозете му са твърде слаби, за да го отведат до прозореца на Ватикана към площада “Св. Петър”, трябва да бъде изкуствено хранен. И въпреки това магията му, неговата сила изглежда несломена. За мнозина вярващи католици, събрали се пред папската резиденция в Рим, той е това, което винаги е искал да бъде: наместника Божи, законният земен приемник на Исус. “Исус също е слязъл от кръста “ – така той обосновава волята си да продължава, да издържи. Може би иска да го видим, как страда? Може би иска да ни покаже, какво е трябвало да изстрада Исус. Онези, които го видят, когато се показва на прозореца, са със сълзи на очите. Възхищават му се. Сълзите са и сълзи на съчувствието с този човек, който се нагърбва с привидно невъзможното за човека. Йоан Павел Втори вълнува хората до край.”

Вестник “Манхаймер Морген” се спира на дебата за запрашаването на атмосферата в големите германски градове от дизеловите двигатели без филтри за пречистване на саждите:

“През последните десетилетия, през които защитата на околната среда придоби по-голямо значение, можем да наблюдаваме едно нещо: който иска да парализира хората и техниката, не защитава никого. Да се проповядват доброволни лишения, звучи отначало като решителна мярка, но в повечето случаи е доказателство за липсата на идеи. Ограничения за тежкотоварните камиони са едната страна на нещата, но кой сериозно би твърдял, че проблема с фините прахови частици могат да се решат чрез тотален отказ от автомобилно движение в неделните дни? Който сега говори за забрани, би трябвало да си зададе въпроса, какво е правил досега. Чистият въздух не може да се получи за една нощ. Камо ли пък чрез забрани.”

Мюнхенският “Абендцайтунг” се спира на визовата афера, разтресла напоследък МВнР в Берлин:

“Вече не е разбираемо, защо външният министър Йошка Фишер най-сетне не даде показанията си. Комисията тепърва ще трябва да проверява, в какво лично би могъл да бъде обвиняван той. Обаче още от сега е ясно, че отношението му към аферата от самото начало беше катастрофално. А срамното протакане продължава. Без да инсинуираме, каквото и да било, който се нуждае от толкова много време, за да съгласува показанията си с архивите, разбира се, събужда подозрението, че има какво да крие.”

Сред най-коментираните теми днес е решението на Съда по правата на човека в Страсбург, че ФР Германия не трябва да връща земите или да плаща обезщетения на земевладелците от източна Германия, чиито имения са били отчуждени в рамките на поземлената реформа, наложена от бившия Съветски съюз по време на окупацията на Източна Германия между 1945-та и 1949-та година. Ето какво пише в тази връзка например “Еслингер цайтунг”:

“Страсбургските магистрати с решението си в крайна сметка май направиха услуга и на германските данъкоплатци, върху които щяха да се струпат разходите за обезщетяване на някогашните земевладелци. При все това никой не би трябвало с лека ръка да отминава конфискациите или пък след толкова години да злорадства по адрес на засегнатите или техните наследници от позицията “така им се пада”. Това би означавало да се определя като правилно отнемането под съветска окупация и свързаната с нея идеология и да се осъждат недиференцирано всички наследници на някогашните имения. При това сред тях има мнозина, взели под аренда някогашната си собственост и по този начин, допринасящи по специфичен начин за икономическото изграждане на изтока.”