1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат на 17.02.2005

Разнообразни са коментираните от германските вестници теми днес. Преобладават коментарите за плановете на германския вътрешен министър Шили за ограничаване правото на събрания, за влизането в сила на Протокола от Киото за емисите на вредни газове и за ядрената програма на Иран.

По първата тема – плановете на вътрешния министър, насочени срещу неонацистките партии и организации и разногласията в правителството по въпроса – вестник Манхаймер Морген отбелязва следното:

”Съмненията по адрес на плановете на Шили да напълно оправдани. Който например поставя под въпрос холокауста, се наказва и сега. Това обаче да обхване всеки опит за оневиняване на нацисткото господство, е нереалистично. Ще трябва ли тогава прокурорите да завеждат следствие срещу всеки, който на масата в кръчмата ломоти, че Хитлер все пак бил построил аутобаните? Съдилищата биха били заплашени от абсурдни дела, още повече че на неонацистката партия НПД би доставило удоволствие да опита, докъде се простират новите юридически граници. С лозунга, че нямали право дори да казват истината, членовете на кафявата паплач с радост търси електорат.”

По същата тема – всекидневникът Ройтлингер Генераланцайгер:

"Макар и да е разбираемо, че ХДС/ХСС сега политико-тактически се възползва от разногласията между Шили и червено-зелената правителствена коалиция, то от този случай на първо място става ясно, че нашите демократични механизми действат превъзходно. Защото това е "а-то и бе-то" на правителствения контрол, когато парламентарното мнозинство се изправи срещу един министър, понеже концепцията му е неприемлива.

Мюнхенският "Абендцайтунг" пише следното за Протокола от Киото:

"Разбира се, че трая твърде дълго. И разбира се резултатът беше твърде мизерен. Въпреки това влезлия в сила от вчера Протокол от Киото е крайъгълен камък на международните усилия за намаляване фаталните последствия от измененията на климата. За пръв път е поето международно-парвно обвързващо задължение за 141-та подписали държави, да намалят емисите си на парникови газове. Че САЩ не ратифицираха протокола, е жалко, но това няма да може да спре дългия поход към стабилизирането на климата. А най-важното е, че вече и сред индустриалните кръгове започва да се налага новото мислене. Все повече концерни са готови да последват нефтения мултиконцерн "Бритиш Петролиъм", изписал на знамената си защитата на климата. Икономически погледнато в това има смисъл: разходите за Киото са несравнимо по-малки от очакваните загуби от промяната на световния климат."

И накрая – откъс от коментара на авторитетния консервативен Франкфуртер алгемайне цайтунг за Иран и ядрената му програма:

"Когато Техеран издига искания за "респект", стимули и гаранции за сигурност – а не е нередно да се издигат подобни искания – тогава страната трябва да играе с открити карти и не бива чисто и просто да си играе на включване и изключване на шалтера за обогатяване на уран. Иначе случаят някой ден ще се разглежда от Съвета за сигурност. Туй не би означавало тутакси сурова конфронтация, още повече, че Иран по всяка вероятност може да разчита на редица икономически заинтересовани застъпници, но би нажежило допълнително атмосферата. Тревожното съобщение за експлозия в близост до ядрената инсталация Бушер издава, колко опънати са вече нервите. Иран може да спечели много от откритост и прозрачност. Страната се нуждае от икономическо отваряне, инвестици и капитали, много капитали."