1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат на 11.02. 2005

Сред външно-политическите теми, коментирани в днешните германски вестници преобладава тази за Северна Корея като ядрена сила.

Първо обаче един цитат за оповестеното предстоящо на 6-ти април бракосъчетание между британския престолонаследник принц Чарлс и Камила Паркър-Боулс. Цитатът е от всекидневника Еслингер цайтунг:

”Защо обаче Камила се нагърбва с цялата тази история? Като се абстрахираме от протоколните унижения, тя предпочиташе да заема само неофициална позиция. От сега нататък тя ще трябва да се самодоказва под прожекторите на общественото внимание. Камила няма да стане ”кралица на сърцата”, но би трябвало да й се даде шанса, да спечели симпатии”.

Дюселдорфският вестник Ханделсблат се спира на ядрената политика на Северна Корея:

”Дори и Ким Чен Ир пак да блъфира, сега Вашингтон трябва да поеме инициативата. Още повече, че въпреки наглата си риторика Ким все пак оставя някакво място за по-нататъшни преговори. По-остър курс спрямо Северна Корея не е единствената опция. Със санкции не може да бъде впечатлен диктатора на един народ, управляван чрез промиване на мозъците и глад.
Пример, как Сев. Корея би могла да бъде изведена от изолацията, предложи един от предшествениците на Буш. През 1972 год. в Китай Ричард Никсън установявайки дипломатически отношения даде импулс за края на маоизма и отварянето на страната. Буш би могъл да последва примера му в Северна Корея.”

По същата тема – Северна Корея: Франкфуртер рундшау:

”Двойната новина, че Сев. Корея притежава атомни оръжия и няма да седне на масата за преговори, променя политическата ситуация в Североизточна Азия и извън нея. Тя не може да се пренебрегва както полу-намеците от преди, защото съобщението на корейската агенция КНА почива върху официално изявление на външното м-во в Пхенян, а тази агенция не може да публикува и една запетайка без одобрение ”от най-горе”. Мотивите на Пхенян могат да бъдат само индиректно разбрани. САЩ са единственият предмет на полемичните пасажи от декларацията. Режимът на ким Чен Ир очевидно смята, че САЩ в момента са недееспособни. Дипломатическите опити, да бъде отново събрана за преговори шестстранната комисия, очевидно се оценяват в Пхенян като признаци за слабост заради самопричиненото забъркване на Вашингтон в Ирак”.

Столичният Берлинер Тагесцайтунг:

”С дрънкането си на атомни бомби комунистическа Корея отново разбуди мисления за останал в далечното минало призрак на студената война. Пхенян сега е ядрена сила. Диктатура, която остава собственото население да мре от глад и съществува само благодарение на помощта от запада. Че Северна Корея успя да стане атомна сила е убедително доказателство за тезата, че западът трябва да демонстрира сила и суровост, иначе дипломацията ще се провали. За Пхенян този извод е вече закъснял. За Техеран – още не е.”

И накрая мюнхенският Абендцайтунг:

”За САЩ във всеки случай положението е дилема: ако не предприемат нищо и оставят Сев. Корея да си произвежда бомбите, ходжите в Техеран, както и диктаторите по други места, ще започнат с удвоени усилия да се стремят към придобиването на тази очевидно ефикасна защита срещу нашествия от Америка. Ала какво да стoрят? По отношение на преговорите Северна Корея проявява инат, санкции вече са наложени. Значи война? С всички възможни последствия? Вашингтон изобщо не държи на този вариант. Още повече, че в Северна Корея няма и нефтени кладенци.”