1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат на 11-ти юли

Над френското председателство на ЕС, пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", виси като тежък облак ирландското "не" на Лисабонския договор.

default

Саркози обяви в речта си пред Европейския парламент, че иска да разреши проблема до края на годината, за да се улеснят европейските избори в средата на 2009-та. Друг е въпросът доколко при един повторен референдум ще бъдат мобилизирани повече гласоподаватели и то поддръжници на договора. И без друго е донякъде нагло да се изисква от една нация, която наскоро ясно е изразила мнението си, отново да го направи, само че с обратен знак.


"Френкишер Таг" коментира решението на Никола Саркози да присъства на откриването на Олимпиадата в Пекин. Аргументът на Саркози, пише вестникът, е че Европа и Китай трябва да останат в диалог. Това си е така, само че между диалог и любовна демонстрация има разлика. Отдръпването и мълчанието, което демонстрира Германия е със сигурност по-добрия начин. В противен случай може да се окаже, че европейските нации не държат особено на човешките права и допускат спокойно тяхното потъпкване.


Да си президент за всичко като Никола Саркози никак не е лесно, пише "Меркише Одерцайтунг". Независимо дали става дума за Средиземноморски съюз, атомна енергетика или Лисабонския договор - французинът иска сякаш навсякъде да даде пример с ангажираността си. При това положение не би трябвало да се чуди, ако понякога излиза от релсите, както се случи с темата Китай. Първоначално Саркози беше първият, който прикани към бойкот на Игрите заради потискането на човешките права в конфликта с Тибет. Сега изведнъж иска да присъства на откриването. Това люшкане в позициите остава впечатлението за нестабилност.


"Пфорцхаймер Цайтунг" взима отношение към проблема с двойното гражданство на деца, родени от родители-имигранти в Германия и пише, че който е прекарал живота си в Германия би трябвало да може да реши дали ще остане германец или иска да бъде гражданин на друга държава. Ако реши да остане, това означава да възприема страната като своя родина с всичките подробности. Проблемът ива от това, че поколения от имигранти живеят от десетилетия в Германия, без те да са се занимавали с нас, нито пък ние с тях. Всеки в своя паралелен свят. И общата социална картина е най-малкото, което се изисква от имигрантите.


Кьолнският "Експрес" пише, че намерението на министърът на икономиката Глос да намали данъците върху горивата, за да могат германските граждани да пътуват отново нормално, звучи много добре, само че в замяна министърът иска да въведе винетка на стойност от 100 евро годишно. Лоша сделка за нас, потребителите. Но едва ли някой се заблуждава, че това ще намали поскъпването на петрола. Благодаря ви, г-н Глос, по-добре е без винетки, заключва "Експрес".


"Берлинер Куриер" е по-директен и започва с надписа "Глос - шмекерът". Министърът се опитва да накара шофьорите да поемат една от любимите му идеи: предлага сделка - вие купувате винетки, ние намаляваме цената на бензина. Добре звучи, нали. Глос-съчувстващият. Но малко замисляне и бързо ще установим, че при тази сделка печелившият ще бъде само един: освен ако вички постъпления от винетките не отидат за намаляване на цените на бензина. Най-добре министърът да ни даде писмено уверение за това, би било чудесно, завършва "Берлинер Куриер."

Подобно съдържание