1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат на 07.01. 2006 г.

Разнообразни вътрешно-политически теми са определящи за днешните коментари в германските вестници, но също така Израел след Ариел Шарон.

Всекидневникът “Генераланцайгер” от Бон се спира на конгреса на либералната СвДП:

“От една страна СвДП за пръв път в най-новата си история е свободна от страха за политическото си оцеляване. На конгреса в Щутгарт вече не ставаше дума за предотвратяването на спада под петпроцентовата бариера, а за въпроса, как партията да разшири десетпроцентовия си електорат след изборите за Бундестаг и след последните демоскопски проучвания. От друга страна партията се бе настроила изцяло да участва в правителството след изборите на 18-ти септември. Председателят Вестервеле трябва да определи новите позиции в неочаквано променилите се коренно условия. Именно на този фон СвДП бърка като продължава категорически да се разграничава от зелените. По този начин се влиза в противоречие и с теоретически правилната цел, партията да открие за себе си нови тематични области”.

Ляво-либералният берлински вестник ТАЦ пише следното за имигрантите и германското гражданство:

“Няма недоразумение: сигурно не един и двама мигранти мюсюлмани са привърженици на мрачни, авторитарни идеологии. Още повече, че мнозина имат усещането, че мнозинството в германското общество им предлага малко шансове и поради това оттеглянето в реакционните религиозни идентичности изглежда примамливо. Може би действително 20 на сто от тях мислят така, но трябва да се има предвид, че анкетите сред германците всяка година сочат, че близо една пета от тях са с авторитарни и дясно-екстремистки убеждения. Само, дето за мюсюлманите знаем твърде малко. Почти няма сериозни, научно-обосновани проучвания за развитието на антидемократичното мислене сред тях. Това не е случайност, а признак за един дефицит откъм постоянен интерес. А туй пасва към дебата, люшкащ се между липсата на интерес и истерията, скандализирането и примирението.”

Друг един мюхенски всекидневник със сходното име “ТеЦет” коментира Израел и Близкия изток след Шарон:

“Хиляди са вече загиналите в близкоизточния конфликт. Мнозина от тях се бориха за живота си по-драматично, отколкото сега Ариел Шарон. А въпреки всичко борбата за оцеляване на този твърде оспорван мъж със смъртта държи света със затаен дъх. Защото с Шарон умира нещо повече от само един човек. С него може би е изправен пред края си твърде крехкия мирен процес. Сега до изборите в края на март без никакви задръжки сред палестинци и израелци ще се борят за подкрепа непримиримите сили.”

И накрая по същата тема – “Ландесцайтунг” от гр. Люнебург:

“Мечтата на Шарон за държавата Израел, която да може да съществува в мир и сигурност със съседите си, ще остане още дълго време неосъществена. Дори и привидно пречистения към края на политическата си кариера “ястреб” да бъде последван от “гълъб на мира”, това няма да промени нищо по отношение на основния проблем в Близкия изток: два народа предявяват исторически претенции върху една и съща територия”. В крайна сметка обаче най-голямата заплаха за Израел вече не произтича от палестинците. Защото израелските градове са в обсега на действие на иранските ракети. А иранският президент Ахмадинеджад подклажда ядрения огън. На разрешаването на ядрения конфликт с Техеран се пада ключовата роля за мира в Близкия изток.”