1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат на 05. септември 2005

Обществото в Германия остарява и това превръща здравопазването в една от най-важните теми в предизборната борба, проличава от голяма част на коментарите в днешните германски вестници. По отношение на световните събития най-много коментари са посветени на предолояването на последствията от опустошителния ураган, сполетял трите южни американски щата Мисисипи, Луизиана и Алабама.

Излизащият в гр. Хале всекидневник “Мителдойче цайтунг” за стареещото общество:

“Принудата към “вечна младост”, на която с твърде голяма готовност се поддават мнозина над 50-годишни, води в крайна сметка дотам, че предимствата на достойното остаряване се дискредитират в представите на по-младите. Не е утешително и, че татуираните по задниците тийнейджърки някой ден като сивокоси баби сами ще се сблъскат с този проблем. Докато се стигне дотам Германия като цяло ще бъде още по-остаряла. Добре би било човек отсега да се нагласи съответно. Както напр. сториха управниците в гр. Витенберг, разширявайки през миналата година предлаганите услуги, включвайки възрастните в градоустройственото планиране и стимулирайки мерките срещу дискриминацията на по-възрастните.”

Във връзка с решенията, взети от Федералната организация на лекарите в Германия вестник Кьолнер Щайданцайгер” пише следното:

“Естествено, че на сериозния джогер ще му кипне, ако трябва със здравно-осигурителните си вноски да участва във финансирането на лечението на своя затлъстял съсед. Същото е в сила за пушачи-непушачи, велосипедисти-автомобилисти и др. Ала задължителната законова здравна осигуровка е изградена на простичкия извод: “всички сме грешни”. Въпреки това на всеки разболял се, се полага солидарна грижа. Достатъчно е само да си представим общество, в което всеки е разследван от един вид “здравно ФБР” относно здравословните грехове в начина му на живот. Със същия успех бихме могли да си представим функционери, които първо мислят, а после приказват. Тогава бихме могли даже отново да ги приемаме насериозно.”

Дюселдорфският всекидневник “Ханделсблат” за бедствието в САЩ:

“При най-елементарната си задача: опазването на монопола си върху употребата на сила, държавата се провали. Близо седмица градът тъне в анархия, Ню Орлийнс изпадна в състоянието, описано от английския философ Томас Хобс като “човек за човека е вълк”. Конгресът вече разпоред да се започне разследване. Става дума за нещо повече от закъснели доставки на помощи и твърде малко национални гвардейци. Неписаният обществен договор, съгласно който държавата може да очаква подчинение от гражданите си, изгуби силата си, след като държавата не предложи на гражданите си защита в замяна. Да се излекува това, може да трае и по-дълго от възстановяването на града.”

И накрая вестник “Франкфуртер рундшау” – също за урагана “Катрина” и последствията:

“В Америка ние няма да изоставим сънародниците си в труден час”, апелира сега Джордж Уокър Буш отново към добродетелите на готовността за помощ и солидарността. Добродетели, които обаче подчинените му власти започнаха да упражняват значително по-късно от много граждани на САЩ, подкрепили пристигащите от Ню Орлийнс бежанци от урагана. В случай че думите на Буш са се отнасяли до действията на държавата, то всеки, котио приема насериозно страданията на жертвите, трябва да ги възприеме като подигравка. “В трудния час” спасение имаше само за онези, които притежаваха автомобили, за да се самоевакуриат или пък живееха в някой от по-добрите квартали. За онези “съграждани”, за които това не беше в сила, обикновено важеше едно от следните две неща: те са по-скоро чернокожи и са по-скоро бедни...”