1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат на 04.09.04

Централна коментарна тема днес е, разбира се, кръвопролитната драма в Кавказ.

Мюнхенският всекидневник Зюддойче цайтунг е лаконичен в преценката си:

”Русия е разнищваща се по кавказките си крайща империя и вероятно ще трябва да се раздели с Чечения. Да се извърши това разделение безкръвно и да се гарантира, че независимостта ще предизвика създаването на приемлива за Русия държавна структура, би било задачата на шефа на Кремъл. Ако привърженикът на великоруската идея Путин не стори това, то той самият както и неговите приемници ще трябва с десетилетия наред да живеят с кавказкия терор”.

Кьолнският таблоид ”Експрес” е по-патетичен в коментара си:

”Мръсният терор срещу деца – най-сетне драмата със заложниците свърши – но мнозина за съжаление я заплатиха с живота си. Снимките на оцелелите предлагат известна представа за това, какви мъки и страхове е трябвало да изстрадат тези бедни хора, децата и родителите им. Голяма част от тях ще останат белязани до края на живота си. Раните на телата им сигурно ще зарастнат скоро, но не и тези в душите. Онова, което им сториха безскрупулните престъпници, не може да бъде оправдано или извинено с нищо. Също не и с потисничеството срещу чеченския народ от руските окупатори. Извършителите не са борци за свобода, а безсъвестни престъпници, които дори отказаха водата и храната на жертвите си. Пред лицето на тяхната жестокост и човеконенавист руснаците нямаха друг избор. Те трябваше да се възполбзват от предложилата им се възможност и да щурмуват училището за да предотвратят още по-страшен изход.”

Вестник ”ТеЦет” от Мюнхен:

”Терорът посяга към невинните. Може би това е новото му измерение. От 11-ти септември насам спиралата на терора достига все по-кървави и отвратителни висоти. И преди всичко – тя се върти все по-бързо. Насилието срещу заложници вече не са последното, отчаяно средство на потисканите малцинства, а първото. При това винаги се проявява една и съща дилема: трябва ли държавата да се оставя да бъде изнудвана от безскрупулни и кръвожадни терористи? Не. Правилно е решението, макар и да може да се спори по въпроса, доколко безмилостната руска окупационна политика в Чечения е предизвикала подобна ужасна ситуация. Светът се измъква от решаването на тези проблеми. Дали в Близкия Изток или в Чечения интересите на влиянието и икономическите интереси на западната общност редовно се поставят над съдбата на преследваните и потисканите. Кървавата сметка засяга обаче всички нас.”

Ето накрая и откъс от обширния коментар на вестник Ди Велт от столицата Берлин:

”Като през филтър достигат до нас образите на битката за училището в Беслан. Избягали заложници, ранени деца, объркани учителки и родители, полудели от страх, всички те изграждат цялостния образ на безпомощността. С часове продължи сражението за училището, но и часове след започването на сражението не можеше да се разпита нито един очевидец. Нищо не проникваше извън зоната на бойните действия на училищния двор. Това екласическият руски маниер: явленията са видими, но защо и как – остава в мрак. Тайната служба на Путин разкраси фактите около терористичните атаки срещу двата самолета. През последните дни светът дори не биваше да узнае, колко хора изобщо са се озовали в ръцете не терористите. Путин, който издаде навремето заповедта за бруталната офанзива срещу Грозни, спуска завесата пред своята война в Чечения. Чуват се виковете зад нея, понякога кръв се стича в оркестрината, но и все се намира по някой западен правителствен ръководител, който да удостовери на всеуслишание на Путин, че всичко всъщност си е съвсем в реда на нещата. Все още е неясно, как точно са протичали събитията през последните дни и кога, и защо ситуацията ескалира. При все това става ясно, че руските власти не признават в действията си милост и като че ли събитията надхвърлят силите и възможностите им. Така на терористите се удаде нещо парадоксално: те, които не заслужават никакви симпатии, успяха да дискредитират Русия в очите на световната общественост. А тя, световната общественост, напук на всичките телевизионни камери усеща, че истината за този ден ще стане ясна късно, а може би и никога."