1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските списания

ЕС иска да наложи с ултиматум предаването на Хагския трибунал на националния герой на Хърватия генерал Готовина. Как реагира Загреб? В списание “Шпигел” четем:

Главната обвинителка Карла дел Понте нарежда Готовина сред най-големите военнопрестъпници, непосредствено след Радован Караджич и генерал Ратко Младич. Само че хърватинът е неуловим. Дел Понте обвинява за това хърватското правителство и дясното крило на местната католическа църква. В писмо до ЕС тя поиска съдействие и Брюксел реагира без бавене: насроченото за 17 март начало на преговорите за еврочленство с Хърватия щели да бъдат отложени, ако до тази дата генерал Готовина не бъде заловен.

Заплахата предизвика паника в Загреб. Премиерът Санадер поиска подкрепа от Ватикана и поиска от германския канцлер Шрьодер и френския президент Ширак да се застъпят за смекчаване на ултиматума. Сега изведнъж Париж и Берлин заговориха, че било достатъчно Загреб просто да докаже убедително, че генералът не се намира повече в страната – което президентът Месич побърза да потвърди незабавно.

Въпросът за собствените военнопрестъпления фактически не присъства засега в обществената дискусия в Хърватия. Нещо повече: именно хърватското правителство даде възможност на Готовина да се измъкне след официалното повдигане на обвинение срещу него от Хага през 2001. Предполага се, че оттогава насам издирваният Готовина обикаля между Босна и хърватското крайбрежие, подкрепян от богати сънародници, цяла мрежа от телохранители и от едно население, 90 процента от което, според актуалните анкети, е против предаването му на Хага.

Плакати с надписа “Герой, а не престъпник” красят автобусни спирки, витрини и безброй канцеларии между Задар и Сплит. Един местен журналист предупреждава, че е в ход радикализация на обществото и посочва като пример сувенирите с лика на Анте Павелич, хърватския съюзник на Хитлер. Явно, проевропейското правителство на страната, заключава “Шпигел”, трудно се откъсва от паралелните структури на власт, доминирани от националистически кадри от времето на бившия държавен глава Туджман.

Растящият международен натиск върху режима в Сирия принуди президента Асад да оповести изтеглянето на сирийските войски от Ливан. Вълната на недоволството се надигна след убийството на бившия ливански премиер Харири – напомня списание “Фокус”, като същевременно обръща внимание и на нееднозначната позиция на вътрешносирийската опозиция:

Без значение дали атентатът на Харири наистина е дело на сирийците, факт е, че последствията са много сериозни за режима в Дамаск. Защото против политиката на Асад се демонстрира не само по улиците на Бейрут; надига се критика и сред самите сирийци, формулирана в декларация до президента Асад, подписана от 140 сирийски интелектуалци. За Асад подобни гласове на протест са не по-малко заплашителни от критиката, идваща от Вашингтон.

Впрочем веднага след като обяви готовността за изтегляне на своите войски от Ливан, сирийският режим започна да релативира заявлението си. Тази позиция колкото и да е изненадващо се споделя и от сирийската опозиция – пише списание “Фокус”: Мишел Кило, един от най-видните й представители, посочва тесните връзки между Сирия и Ливан, заявявайки, че Ливан имал голямо значение за Сирия – като коз в конфликта с Израел и като пазар за сирийските стоки и гастарбайтери. Освен това позициите на президента Асад не били достатъчно укрепнали, за да си позволи подобна загуба на престиж. “Ако Сирия бъде принудена да се изтегли, това ще бъде опасно за всички в Сирия, включително и за опозицията; положението може да излезе от контрол” – предупреждава Мишел Кило, цитиран от списание “Фокус”.