1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските списания ”Щерн”, ”Щпигел” и ”Фокус”

Днес от трите списания подбрахме за вас, драги слушатели, откъс от седмичния коментар на 54-годишния ръководител на Берлинското бюро на сп. ”Щерн” Ханс-Улрих Йоргес от неговата рубрика ”Седмичната реплика от Берлин”.

default

В последния брой на списанието темата на коментара е реакцията на външния министър на Германия Йошка Фишер във връзка с т.н. ”Визова афера”. Фишер заяви, че ”поема политическата отговорност” за твърде улесненото издаване на Шенгенски входни визи за граждани на Източна Европа, от което са се възползвали лица, свързани с организираната престъпност. Ето какво пише Йоргес под надслов ”Външният министър в никакъв случай не пое отговорността за визовата афера, а се измъкна от нея. Самоунищожението на една икона”:

В случая не бе демонстрирана класа. Не и класата, проявявана досега от Фишер. Нямаше широчина. Политически страхливо, тактически тънко, а чисто човешки – безскрупулно. Точно така, както реагира средностатистическият политик според негативните очаквания на обкществеността, когато се озове на тясно: про форма се поема политическата отговорност, за да се измъкне всъщност от нея. Той ”носел политическата отговронсот за евентуални пропуски и грешки” на своите сътрудници, удари се в гърдите лавиращият Йошка Фишер, когато след продължило със седмици наред гръмко отекнало мълчание, най-сетне благоволи да коментира фаталния си указ за визите. Своя фатален указ ли? Ами! Нищо подобно. Той нарече декрета от 3-ти март 2000-та година не по-малко от 5 пъти ”Указа на Фолмер” /по името на подалия след упреци за корупция оставка като държавен министър във МВнР свой съпартиец зеления политик Лудгер Фолмер/. За този декрет се казва следното: ”Федералният министър Фишер даде указания”. Указът, за който бившият държавен министър във външно-политическото ведомство казва, че той е бил последния от веригата на отговорните лица, на когото указът бил представен за сведение. Указът, защитаван от Фишер на на заседанието на кабинета на 15-ти март 2000 год. в присъствието на Герхард Шрьодер срещу опасенията на вътрешния министър и съмненията на канцлерството, указът, наречен по-късно от един съдия ”студен преврат” срещу закона. Указът, който едва 4 години по-късно, въпреки възмутените демарши на органите за сигурност и на дипломатическия апарат, бе ревизиран заради стохиляднократните престъпни злоупотреби. Указът, за който Фишер с подписа си и с изявите си пред кабинета носи не само политическа, а и лична отговорност.

Да се поеме политическата отговорност за за скандали и афери навремето си означаваше, съгласно неписания кодекс на политическата чест, само едно: оставка. В далечните, едва ли не древни, времена, преди ерата на зелените. Сега тази политическа отговронсот се превръща в защитен вал срещу поемането на лична отговорност. Студен преврат срещу кодекса на честта. Зад защитния вал се крие кланицата за козлите на изкуплението, за хора като Фолмер, който, разобличен от Щерн като съмнителен гешефтар, бе политически заклан от собствената си партия. Фишер подаде ножа.

Ярост ли? Не, ярост припламваше едно време, когато зелените започнаха да се прощават със собствените си морални стандарти. Сега вече изцяло са там, където другите са си откра време. Асансьорът към властта е с последна спирка в мазето на морала. Да се ядосва човек за това, би означавало да смята, че зеленото е по-добрият цвят. А кой още вярва в това?