1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмични списания “Щерн”, “Шпигел” и “Фокус”

В краткия ни обзор на трите германски седмични издания, дратги слушатели, сме цитирали от всички възможни жанрове в тях. Като че ли никога не сме отделяли внимание на писмата на читателите. Ето защо днес решихме да ви представим три читателски писма от “Шпигел” – считаното за най-интелектуално от трите списания.

Несъмнено, за отпечатването на читателско писмо също се прилагат високи критерии. От последния брой на “Шпигел” подбрахме за вас трите писма под общото заглавие “Измерения от които спира дъхът”, вдъхновени от статия в по-старо издание, посветена на обвиненията срещу екс-канцлера Герхард Шрьодер, постъпил на служба в руския “Газпром”, а като правителствен ръководител осигурил според някои твърдения държавни кредитни гаранции за руския енергиен монополист.

Ето например какво пише читателят д-р Райнер Ланге от гр. Касел:

“Ако някой по възможно най-бърз начин умее да кара кола в кръг или пък на зелената морава на стадионите с много късмет рита кръгла кожена топка, то се печели много повече отколкото действащ или бивш федерален канцлер. Както всички останали така и Шрьодер допусна грешки, но цялостно погледнато има несъмнени заслуги за Германия. Променящият му се начин на мислене е типичен за невъзпирания от никого и от нищо кариерист: парите не са сред движещите го мотиви”.

А бившият федерален министър на помощта за развиващите се страни и виден член на СДП, партията излъчила и Герхард Шрьодер за канцлер, пише до редакцията на “Шпигел” следното:

“Кредитните гаранции са от десетилетия сред инструментите на германската външно-търговска политика. При това не федерацията отпуска кредит от данъчни постъпления, а германски банки. И те подават заявления за федерални гаранции, за в случай че заемът не са олихвява и погасява редовно. За да не трябва в крайна сметка за тези гаранции да плаща данъкоплатецът, от кредитора се изисква един вид застрахователна премия, така че кредитните гаранции “Хермес” на германското федерално правителство понакога носят и печелба-превес. Кредитните гаранции не са преференция за сметка на данъкоплатеца, а застрахователна сделка в интерес на Федералната република. Решение се взима от комисияя, съставена от представители на няколко министерства, като отговорността е основно у Федералното м-во на икономиката. Тъй като Федералната канцлерство не е член на тази комисия, негови служители не са и участвали. Дори и това да беше така, канцлерът не е трябвало да бъде информиран. Че не е знаел, е ясно за всекиго, който знае, как се раздават кредитните гаранции”.

И накрая мнението, изразено в читателското писмо на Леонард Кьолен от гр. Бедбург в провинция Северен Рейн-Вестфалия:

“Съучастничеството между бизнеса и политиката междувременно достигна измерения, от които спира дъхът. За мен например нямаше абсолютно никакво съмнение, че нашият министър на икономиката Клемент ще мине на работа към някой от монополистите в енергетиката. Освен това по този начин той би продължил и една добра традиция: достатъчно е да си спомним за безпартийния му предшественик Мюлер. Поведението на екс-канцлера изглежда наистина съмнително, но с 250 хиляди евро годишна заплата, то скоро може да бъде определено като скромно. Сравнено с онова, което събираха и събират третокласни депутати, заемащи задните банки в Бундестага от дейността си в частния бизнес, това са по-скоро огризки”.