1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмични вестници

Днес – за старта на френския президент Саркози и за последната сделка на медийния магнат Мърдок.

default

Саркози ще предава външнополитически уроци на Буш?

Германските седмични вестници коментират стачното напрежение в железниците, напрегнатата обстановка в Ливан година след края на сраженията, старта на Бундеслигата по футбол и 30-годишнината от смъртта на Елвис Пресли. Райнишер Меркур отново се занимава с мисията на Бундесвера в Афганистан, а Ди Цайт – с олевяването на Германия и с близкоизточната политика на Франция и САЩ. От този вестник започваме със ироничен коментар за почивките на политиците и за устремния старт на френския президент Саркози:

Навремето, в едни по-добри времена, когато вместо “отпуска” все още се казваше “лятна отмора”, когато Бисмарк почиваше в Бад Кисинген, император Франц Йозеф в Ишл, а Аденауер – в Каденабия, отпуската все още имаше за цел да възстановява духа и тялото. Или поне не беше особено опасна, ако не броим някоя случайна злополука по време на лов. Ала времената се менят, както на френския президент Саркози му се наложи да разбере. Защото в насладата открай време има нещо гнило. През 2001 година цяла Германия злорадстваше над снимките на военния министър Шарпинг в басейн на Майорка, докато неговите войници поемаха към Македония. Същата година шефът на Федералната банка Велтеке реши да изкара Нова година в луксозния берлински хотел Адлон – обаче на разноски на Дрезднер банк. Дори хладната Британия се сгорещи, когато през 2004 година Тони Блеър изкара луксозна почивка на Коста Смералда по покана на Берлускони. А сега – Сарко. Новият френски президент първо се скри при приятели в луксозна вила за 20 хиляди евро на седмица, след това пък отиде на почивка в Ню Хемпшир, под крилото на Буш – какъв ужас, разгневи се бъбривата класа. Ние обаче възразяваме. За толкова кратко време вездесъщият президент стори толкова много за Франция: освободи заложници, продаде на Либия ядрен реактор и оръжие за милиарди евро. А по време на отпуската си сигурно ще успее да предаде някой и друг урок по международна политика на Джордж Уокър Буш. Докато в Кадебания Аденауер просто играеше на топки.

Ироничен коментар в Ди Цайт. След медицинските сестри и Саркози, още една далечна българска връзка: в следващия коментар от Райнишер Меркур, посветен на Рупърт Мърдок и неговата медийна империя.

Рупърт Мърдок: един човек, една империя, една мисия. Обект на нападки, но и медиен цар, който събира под един покрив глашатаи от цял свят. Издига властници и сваля властници. Важни господа се разтреперват, когато ги подхване. Големият удар му се удаде наскоро в САЩ: за пет милиарда долара Мърдок си напазарува Уол Стрийт Джърнъл. А това е нещо повече от 176-ия му вестник, много повече от престижен англоезичен вестник редом със закупения преди лондонски Таймс. Ако четете коментарите, ще си кажете: скандал! Особено пък в страна, която догодина избира нов президент. Защото колкото и Мърдок да се кълне, че редакциите му са независими, никой не му вярва. Та нали малко преди изборите във Великобритания той нареди на водещия си булеварден вестник да излезе на първа страница със заглавие “Сън подкрепя Блеър”. Но последната сделка не е никакъв скандал – тя е нещо съвсем нормално. Вестник, който се кълне в капитализма, не бива да се изненадва от апетитите на един истински капиталист. А Уол Стрийт Джърнъл е особено привлекателен и с това, че не винаги запазва неутралност: през 2003 година тъкмо там беше публикуван призивът на осем европейски държавни и правителствени ръководители в подкрепа на Иракската война. Всичко си съвпада: защото и медиите на Мърдок харесват Иракската война. Засега поне.

Коментира Райнишер Меркур.

Подобно съдържание