1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмични вестници

Днес – ролята на Бундесвера в Афганистан и палестинските междуособици.

default

Германски войник в Афганистан

Срещата ни високо равнище на ЕС под германско председателство присъства само периферно в седмичниците – поради ранното им редакционно приключване. За близнаците Качински и Ангела Меркел, за Саркози и Тони Блеър става дума и в Ди Цайт, и в Райнишер Меркур. Двата вестника пишат още за вътрешнопалестинските междуособици, за неонацистите в Германия и за успехите на новата Лява партия в страната. Тема на броя в Ди Цайт е положението на хомосексуалистите в страната, а на първа страница по този повод е изнесено заглавието: “Свободни както никога досега. Но и нова омраза...” От същия вестник ние ви предлагаме част от анализа на двама високопоставени държавни служители – бившият посланик Франк Елбе и вицеадмирала в оставка Улрик Вайсер, които активно са участвали в координацията на германската военна мисия в Афганистан. Двамата смятат, че ролята на Бундесвера в този кризисен регион трябва да бъде променена:

Ако Западът не вземе решение за радикална промяна на стратегията, броят на жертвите ще продължи да нараства, а целта “самоподдържаща се стабилност в Афганистан” ще се превърне в мираж. Германските войници са сред най-предпочитаните цели на талибаните, които смятат, че нашето общество е лесно ранимо и не може дълго да издържи на терористичния натиск. Ето защо новата стратегия за Афганистан трябва да промени и мандата на Бундесвера, така че германските войници да могат бързо и ефективно да реагират на опасностите. Сегашните ограничения, които превръщат Бундесвера в обикновен помощник на афганистанските власти, са абсолютно неприемливи. Германските войници имат нужда от възможността сами да възпират терористите – в интерес както на своята, така и на нашата сигурност.

Коментират авторите на Ди Цайт. За друго кризисно огнище в региона пише седмичникът Райнишер Меркур:

Западният телезрител изпитва нещо като задоволство от новината, ще враждуващите палестински братя от Фатах и Хамас възнамеряват на практика да си поделят палестинските земи, вместо да продължават взаимното си изтребление. На пръв поглед така плявата е отделена от зърното. Президентът Аббас и неговият премиер Фажад бяха прокудени на Западния бряг на река Йордан, в мизерстващата ивица Газа шефът на Хамас Хания играе ролята на узурпатор. Израелският премиер Ехуд Олмерт води консултации с президента на САЩ Джордж Уокър Буш за евентуално финансово ембарго срещу самозванеца. ЕС сигурно ще се включи в санкциите. Само дето всички тези планове крият и много рискове. Западът трябва да е доволен от факта, че Аббас става все по-зависим от задграничните финансови помощи, към които скоро ще се присъедини и Израел. Та нали от западна гледна точка тъкмо Аббас трябва да остане президент на обединената палестински държава. За целта обаче той трябва да се откупи с високата на цена на важни отстъпки. Ако в ивицата Газа настъпи хуманитарна катастрофа в резултат от спрените помощи, положението на Аббас ще се влоши. Това само ще затвърди солидарността между хората в Газа и Хамас, а Аббас и Фажад ще се окажат предатели. Брашно има само за седмица, а мнозина палестински затворници са доволни, че лежат в израелски затвори, защото храната им е подсигурена и не ги заплашва смърт от ръката на техни палестински братя. Хания може би ще печели време, той разчита на подкрепа от Сирия и от Иран и знае, че светът няма да наблюдава бездейно гладуващите в Газа, независимо че тази гледка се използва за шантаж. Защото когато международната общност се провали политически, тя веднага започва да изпраща хуманитарни помощи. Израел може да натрупа допълнителни точки, ако помогне с пари и медикаменти на хората в Газа. По този начин народът на Газа ще се поотдръпне от своите самозвани лидери. Въпреки всичко обаче това си остава опасна игра.

Част от коментара в Райнишер Меркур.