1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмични вестници

Полша президент Режисьорският театър

Лех Качински и Доналд Туск на предизборни плакати в Полша

Лех Качински и Доналд Туск на предизборни плакати в Полша

Германските седмичници Ди Цайт и Райнишер Меркур естествено поставят акцента върху личността на новата канцлерка Ангела Меркел. И двата вестника излизат с нейна снимка на първа страница, а заглавието в Ди Цайт гласи “На ход е дамата”. Вестниците обширно коментират състава и приоритетите на бъдещото германско правителство. Други общи теми са тежкото земетресение в Пакистан и последиците от него, както и притокът на африкански бежанци към Европа. В специално интервю Ди Цайт дава думата на президента на страната Хорст Кьолер, който размишлява как може да се помогне на Африка. На избора на президент в Полша седмичникът посвещава кратък коментар, част от който ви предлагаме и ние:

На пръв поглед политическият пейзаж в Полша не прилича на германския. След парламентарните избори през септември социалдемократите, които бяха разтърсени от поредица скандали, на практика изчезнаха като властови фактор и оттогава борбата за надмощие се води между две десноцентристки партии – едната с пазарно-стопанска ориентация, другата национално-патриотична. В парламента превес взеха агресивните патриоти от партията Право и справедливост, но в първия тур от президентските избори поведе кандидатът на либерал-консерваторите Доналд Туск. Неговият конкурент Лех Качински, кмет на Варшава, прочул се чак отвъд границите на Полша с нападките си срещу Германия и срещу хомосексуалистите, изостава на минимална дистанция и все пак би могъл да спечели втория тур на 23 октомври. Всичко ще зависи от това накъде ще се ориентират осиротелите избиратели на левицата. Качински и неговите хора си правят реклама като адвокати, защитаващи малкия човек срещу прокапиталистическия курс на либералите. Това привлича хората с леви убеждения, които обаче не биха искали да имат нищо общо с провинциалния ноционал-католицизъм на Качински и в това отношение по-скоро биха гласували за напредничавия Туск. Възможно е мнозина да си останат и вкъщи, просто защото не могат да решат за кого да гласуват. Избирателната активнот беше ниска и на парламентарните избори, и на пръвия тур от президентските. Страната не преживява някакъв революционен завой надясно под натиска на масите. Просто крахът на посткомунистите извади на бял свят противоречията сред полските антикомунисти: между либерализъм и антимодерност, между проевропеизъм и национализъм, между града и селото, между успешните и боязливите.

Част от коментара в Ди Цайт за президентските избори в Полша. Бонският седмичник Райнишер Меркур помества саркатстичен коментар за все по-шокиращите театрални и оперни постановки по германските сцени и за реакцията на публиката. Ето част от този текст, озаглавен “Театрални скандали – Къде е Бетовен?”:

Филипиките срещу режисьорския театър са както глупави, така и безсмислени. Мнозина освиркани режисьори впоследствие са създавали фантастични спектакли. В момента обаче репликите от публиката често пъти са дори по-оригинални от режисьорските решение. Меломани-шегобийци допяваха в Бонската опера онези пасажи от Бетовеновата опера Фиделио, които беше съкратил режисьорът Гюнтер Кремер. Оперните театри би трябвало да използват този потенциал. Кьолнският Гюрцених-Оркестър предлага, например, едно интересно нововъведение. След края на концерта всеки слушател може веднага да си купи и компакт-диск със запис на чутото. Може би и оперите трябва да предлагат своите спектакли на ДиВиДи? Това ще носи допълнителни приходи и ще държи публиката в настроение. А след 20 години децата ще могат да гледат ДиВиДи-то с Фиделио и да възклицават: „Хей! Този, дето се провиква “Върнете ни Бетовен, това е татко!”