1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмични вестници

Днес - за убийството на Басаев и за забрадките в германските училища

default

“Щом Цар Футбол слезе от сцената, политиците веднагта отидоха в отпуска” – това заглавие от Райнишер Меркур е показателно за темите в седмичния германски печат: приключилото Световно първенство по футбол и летният политически застой. Освен футбола и Клинсман, по страниците на Ди Цайт и Райнишер Меркур все пак присъства и актуалната политика: отношенията Берлин-Вашингтон, близнашката власт в Полша, срещата на Г8 в Петербург и енергийната мощ на Русия. За Русия става дума и в първия коментар, който сме избрали – той е от Ди Цайт:

Смъртта на терорист номер едно в Русия Шамил Басаев даде в ръцете на президента Владимир Путин специален трофей за срещата на Г8. Независимо дали е съвпадение или добро изчисление на тайните служби, Москва може да поднесе на сребърен поднос главата на Басаев като принос към борбата срещу международния тероризъм. Професионалният бунтовник, който в понеделник загина при експлозия, вълпъщаваше чеченската съпротива и постепенната й деградация до чист тероризъм. Басаев носи отговорност за цяла поредица атентати, чиято кулминация беше драмата със заложниците в училището в Беслан. Смъртта на Басаев има висока символична стойност, но с нея не приключват насилията в Чечения. Вярно, че бунтовниците там от доста време насам са останали без сили и трябваше да се лишат от неколцина свои печално известни лидери и спонсори. Но сметките на кръвната мъст си остават отворени, а рехавата мрежа на северокавказките ислямисти няма да се разпадне толкова лесно. Насилията могат да се преодолят единствено в рамките на дълъг политически и социален процес. Едва когато Москва се откаже от репресиите и от такива безцеремонни свои изпълнители като Рамзан Кадиров в Чечения, смъртта на Басаев може да се окаже повратна точка.

Коментира Ди Цайт. Близкият до католическата църква седмичник Райнишер Меркур отново се спира на спора около правото на една учителка да носи мисюлмански забрадка в държавно училище:

Случаят Луди в продължение на години занимава съдилищата и всевъзможни други инстанции. Една германка, която е учителка в Щутгарт от 1976, а през 1984 година приема исляма, има право да преподава със забрадена глава. Административният съд в Щутгарт прецени, че щом католически монахини в съответната си униформа могат да преподават в обществените училища, същото трябва да важи и за мюсюлманка със забрадка. Така се случи точно онова, от което наблюдателите отдавна се бояха. В един и същи кюп попаднаха униформите на католическите ордени, които всъщност са работни дрехи и сивмол на западната християнска култура, от една страна, и мюсюлманската забрадка, която е и политически символ, от друга. Противниците на забрадките внезапно трябва да водят битка на два фронта. От едната страна ги атакуват защитниците на мултикултурната идеология, които възразяват срещу предполагаемата дискриминация на исляма в тази страна. От друга – поборниците за светска държава, които държат в училищата да се спазва стриктна неутралност по отношение на всякакви религиозни символи. За тях забрадката и католическата униформа са едно и също. Коментира Райнишер Меркур.

Подобно съдържание