1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмичници

Днес – за несъстоялия се край на историята по Фукуяма и за смъртта като авангардно изкуство.

default

Седмичните издания пишат за резултатите от парламентарните избори в Италия, за положението в Китай, Олимпийските игри и Тибет, за предпрезидентската надпревара в САЩ и политическата ориентация на ХДС в Германия. Ди Цайт е отделил цяла страница на Куба, а Райнишер Меркур коментира на надпреварата към кметското кресло в Лондон.

Не е забравено и приключилото посещение на папа Бенедикт ХVІ в САЩ.

По този повод Ди Цайт публикува коментар, от който сме избрали началото, нямащо пряка връзка с папата:

В началото на 90-те години, когато Джордж Буш старши провъзгласи новия световен ред, един неизвестен политолог предрече на света щастливо бъдеще и мигом се прослави. Франсис Фукуяма се казваше този американски пророк и както мнозина свои съмишленици и той твърдо вярваше, че падането на Стената и победата на капитализма и демокрацията ще донесат мир на целия свят. Дори да има някакви конфликти в бъдеще, пишеше той, същинските трагедии вече били само история. Днес можем да си спестим подигравките срещу клетия пророк – той доста се беше объркал. В момента сред интелектуалците е на мода точно обратната идея: през 1989 година с рухването на комунизма светът отново се завърна в старите си коловози и отново е това, което винаги е бил: една голяма трагедия, в която се лее много кръв и никой не те пръска с розова вода.

Това пише Томас Асхойер в Ди Цайт. Друг седмичник,

Райнишер Меркур, обръща внимание на един авангарден проект, който през седмицата предизвика бурни дискусии в Германия:

Навремето провокативна беше голотата, после националсоциализмът се използваше като суперпровокация, сега дойде ред на мъртвите. Художникът Грегор Шнайдер възнамерява да покаже един умиращ и един току-що умрял човек в най-новата си изложба. Истинското умиране в германските болници било ужасяващо, самотно, същински скандал, твърди той в аргументацията си. Оповестената арт-акция е поредното заиграване с преситените сетива на публиката. И както можеше да се очаква възмущението от плановете на Шнайдер веднага достигна до вестникарските страници и до речите на политиците, които с основание протестират срещу поредното прекрачване на границите. Обаче и Шнайдер, и неговите критици премълчават нещо: смъртта отдавна вече не е тема-табу. Писатели дават интервюта до сетното си издихание, ефтаназията присъства като нормална тема в ток-шоутата по телевизията, а журналистите вече задават и такива въпроси като: „Как смятате да прекарате последните си 24 часа?” Обществото на Биг Брадър отдавна развенча „онази с косата” и я изправи пред камерите и микрофоните. Този терор над интимността, деградацията на смъртното ложе до нещо от типа на креватната гимнастика – всичко това се прави уж в името на Просвещението. Сякаш може да освободи обществото от съзнанието, че всеки човек умира сам и самотен.