1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмичници

Днес – за проблемите на нюйоркския губернатор и на Израел с арабските му граждани.

default

Седмичните издания са в почти пълна хармония при избора на основните теми: политическите сътресения в ГСДП, проблемите на френския президент Саркози, положението в Иран, трудностите на натурализираните турци в Германия.


От Ди Цайт най-напред един кратък коментар под заглавие „Мъжки морал”:


Мъжете се стремят към власт, за да могат да притежават всяка жена – горе-долу така звучи фройдистката версия на световната история. Хенри Кисинджър казваше, че властта е най-добрият афродизиак. Защо ли тогава един от най-могъщите мъже в САЩ плаща за купешка любов? Елиът Спицър, 48-годишен, губернатор на 23-милионния град Ню Йорк, ползвал услугите на клуб за елитни проститутки, които струват между 1000 и 5000 долара на час. Спицър падна в мрежата не на нравствената полиция, а на прокуратурата, защото държал в тайна източника и целта на сумите, които давал за платена любов. Дотук – нищо сензационно. Оттук нататък обаче започва същинската драма. Защото като главен прокурор на Ню Йорк Спицър беше същинска звезда, борец срещу капитализма, който принуждаваше банки и фондове да плащат милиарди (основателно или не е друг въпрос) единствено чрез инструмента на предварителното производство. Неговият специалитет бяха публичните обвинения и атаките срещу имиджа на противника. И като губернатор Спицър си служеше със същите средства – например, когато заля с помия фракционния лидер на демократите. Сега на Уолстрийт всички се радват, още повече, че Спицър настървено преследваше и проституцията.


Райнишер Меркур обръща внимание на напреженията между евреи и араби в Израел:


С атентата срещу едно религиозно еврейско училище не само терорът се завърна в Еусалим – след цели четири години, през които измъченият град малко си почина. Това кърваво деяние същевременно е и нагледно доказателство за високата цена, която Израел ще плати, ако изгуби лоялността на своите арабския граждани и жители. Защото този път атентаторът не е от Западния бряг на река Йордан – той е от арабския квартал на Ерусалим, а в джоба си е носел син паспорт с Давидовата звезда. Ястребите в израелското правителство веднага се възползваха от атентата, за да поискат отново депортирането на всички араби с израелски паспорт. Израел – на евреите! Този популистки лозунг звучи и във формулировката „еврейската държава Израел”, по която се споразумяха премиерът Олмерт и президентът на САЩ Буш. Но тази формулировка води в задънена улица. Особено по отношение на арабското малцинство, което съставлява една трета от населението му, Израел е длъжен да докаже, че е нещо по-различно от своите съседи. Че е толерантна, демократична правова държава. Коментира Райнишер Меркур.