1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмичници

Въпреки всички различия, Западът може да говори с един глас. Такъв е основният извод, до който стига американският политолог Робърт Голдман в статия за атлантическите отношения, поместена в седмичника “Райнишер Меркур”:

Предвид слабостите на правителствата в три големи европейски страни, на Германия се пада особено важна роля. В Англия Блеър се бори за политическото си оцеляване, във Франция обществената подкрепа за Вилпен падна до 20 процента, а в Италия на правителството на Проди, предвид измъчената изборна победа, му предстои труден път.

На г-жа Меркел се пада задачата да отстоява европейските гледища, но без да изпуска от поглед и атлантическата връзка. Тя показа вече, че умее това – за последен път по време на посещението си във Вашингтон в началото на май. В разговора си с президента Буш тя изтъкна, че въпреки разминаванията по някои въпроси, Европа държи на евро-американското партньорство и приятелство.

Малко преди това Меркел бе преговаряла с президента Путин, споменавайки и стратегическото партньорство с Русия. Но тя подчерта, че Берлин заедно с приятелите си в Съвета за сигурност на ООН настоява за по-енергични действия против атомната политика на Иран. Засега поне Москва обаче е против резолюция, допускаща налагането на санкции срещу Техеран.

Тук се вижда и разликата между атлантическата ценностна общност и стремящата се към статута на велика сила, дори свръхсила Русия. Невъзможно е да си представим, че Меркел би отишла в Москва да отбележи стогодишния юбилей на някоя правозащитна организация, просто защото в Русия не съществува такава традиция. Тя посети Вашингтон обаче, за да произнесе реч на тържествената вечеря по случай сто годишнината от създаването на Американския еврейски комитет. Това бе среща с една страна на Америка, която европейците лесно забравят напоследък, защото правителството Буш и особено самият президент изкривяват образа на Америка в представите на чуждестранните наблюдатели.

Изглежда че грешките и самоувереността на Буш доведоха дотам, че Европа вижда само сенчестите страни на Америка. Фактът, че милиони американци, които преди година и половина гласуваха за него, сега са дълбоко разочаровани от своя президент, чиято популярност е паднала на 30 процента, почти не се спомена на разговорите, които водих в Берлин и Франкфурт.

Впрочем не става дума за това кой е прав и кой крив. Става дума да се видят ясно общите ни интереси, както в случая с Иран; интереси, които изискват сплотени действия на големите европейски страни и САЩ. Влиянието на Стария свят дава вече резултати по отношение на президента Буш, допринасяйки и за засилването на позицията на външната министърка Райс в сравнение с шефа на Пентагона Ръмсфелд. Освен това демократическата опозиция в Америка започва да разработва нова външнополитическа програма. Не е ясно обаче до каква степен демократите са готови да заемат една умерена позиция, за да привлекат повече избиратели от центъра, дори ако това разочарова традиционната лява база на партията.

С една дума: нито Америка на Буш, нито американската политика не стои на едно място. И колкото повече Европа – а понастоящем това означава преди всичко Германия – предлага реалистични алтернативи, толкова повече се разхлабва вцепенението на Вашингтон и се укрепва дипломацията.