1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмичници

Коментар за убийството на Ана Политковская в Райнишер Меркур и откъс от саркастичната коментар на Ди Цайт за шахматната среща Топалов - Крамник

Показното убийство на Ана Политковская - посегателство върху свободата на словото в Русия

Показното убийство на Ана Политковская - посегателство върху свободата на словото в Русия

Анна Политковская е мъртва. Със смъртта на руската журналистка умря не само свободата, но и надеждата. Неизвестен килър застреля напористата журналистка посред бял ден, пред обектива на охранителната камера. Така убиват професионалисти, които действат по поръчка. Но кой е издал разпореждането? По този въпрос все още въртят предположения. Полицията? Армията? Чеченските главатари? Висше политически среди? Смъртта е сянката на журналистиката и в Москва слуховете избуяват. Опасенията за свободата на словото застигнаха и президента Владимир Путин, който пристигна в Дрезден за среща с Ангела Меркел. “Убиец, убиец” – скандариха демонстрантите. “Трябва да констатираме,” каза президентът, “че беше извършено отвратително и неприемливо престъпление.” Според Путин, това деяние вреди на Русия и на “властите” в Чечения много повече, отколкото критиките на една разследваща журналистка. Руският президент дори изрази подозрението, че в дъното на всичко може да стои някакъв антируски заговор. “Ще осъдим и накажем престъпниците,” обеща той. Дали това наистина ще стане? Да, убийството на Анна Политковская е много повече от едно “обикновено” престъпление. Само през последните две години в Русия бяха убити петима журналисти, които се бореха за истината. В интернет се разпространяват смъртни списъци с имената на още колеги. Убийството на Политковская, извършено очевидно без никаква тревога от разкриване, показва колко нестабилна е правовата държава в Русия. Още колко дълго гражданите ще трябва да заплащат свободата на словото си с цената на своето съществувание, ако не и на живота си? И кой ли може да отдели парите от властта, властта от войната, войната от убийството, убийството от парите? Дори задаването на тези въпроси е опасно! Европа е проект за свободата на хората. Ако Русия действително иска да се доближи до континента, тя трябва да даде нещо повече от газ и пари. В Дрезден Ангела Меркел ясно го каза. Въпросът е дали някой ще я чуе.

Шах – спорт за мислещите? Не само. Естествено, край дъската се мисли, правят се изчисления, витаят тревоги. Из мозъците на играчите блуждаят стотици възможни ходове, още преди изобщо да са посегнали към фигурата. Но в шаха става дума и за психологическо превъзходство – в много по-голяма степен отколкото при други спортове. Мисловно по-силният почти интуитивно прави по-добри ходове отколкото смутеният и разтревожен противник. В Елиста световният шампион Владимир Крамник се изправи в решителната битка за окончателната титла срещу другия световен шампион Веселин Топалов в класацията на ФИДЕ. Елегантният руски бохем, който живее в Париж и е у дома си по цял свят, излезе като психологически фаворит срещу малко нескопосания българин, направил бърза кариера. Ди Цайт се спира на скандала в Елиста и добавя: Подобни психовойни са добре познати в историята на световните шампионати по шах. Боби Фишер, Карпов, Корчной, Каспаров умееха да малтретират противниците си с изненадваща фантазия и с хитроумни ходове извън дъската, дори с ритници под масата. Благоприятният страничен ефект на подобни съпътстващи шоу-спектакли е внезапният интерес на медиите към иначе трудно разбираемия седящ спорт.

Подобно съдържание