1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските седмичници

Прегледа на германските седмични вестници подготви Александър Андреев. Днес – изборите във Франция и в Нигерия

default

Президентските избори в Нигерия завършиха, във Франция с напрежение се очаква вторият тур. Това са двете теми в прегледа на седмичния печат. Започваме с коментар за изборите във Франция от страниците на Райнишер Меркур.

Всичко зависи от центъра, всичко се разиграва в центъра – така можем да обобщим досегашното развитие на президентските избори във Франция. Невероятната мобилизация на избирателите – близо 85 процента гласували – е балсам за измъчената френска демокрация. Иронията е, че тъкмо центристът Байру не успя да достигне до втори тур, въпреки отличния си резултат. Но тъкмо този разултат принуждава двамата останали опоненти да се борят за избирателите на Байру. Защото в Елисейския дворец ще влезе онзи, който успее да завладее центъра. След дълги години на политическа, а и социална поляризация, това е добър сигнал за Франция. Но фактът, че крайностите не са популярни в момента, си има своя цена. И консерваторът Никола Саркози, и социалистката Сеголен Роаял бяха принудени да попият част от идеологията на радикалите. И двамата вече от седмици се надпреварват да демонизират глобализацията. В традицията на социалния романтизъм и двамата описват нацията като някакво голямо семейство, в което цари взаимопомощ, а срещу външния свят е издигната стена. Обаче еуфорията от първия тур ще се запази и след втория единствено, ако бъде съхранено чувството за реализъм. Защото Франция няма да може да удържи позициите нито в ЕС, нито в глобализиращия се свят, ако продължава упорито да защитава изгубени позиции.

Коментира Райнишер Меркур. На други избори е посветен един от кратките коментари в седмичника Ди Цайт:

Нигерия направи своя избор – ако изобщо можем да говорим за някакъв избор. Защото всички независими наблюдатели твърдят, че гласуването е било същински фарс. Хиляди сигнали за подправени бюлетини и избирателни протоколи, за заплахи срещу граждани, които се стягали да гласуват в полза на “неправилния” кандидат, за неотворени или отворени прекалено късно избирателни секции. Умару Ярадуа, човекът, който спечели най-много гласове, сякаш изобщо не се тревожи от хаоса. Бившият учител по химия възнамерява да седне на президентското кресло. В тази потемкинска демокрация обаче той ще има съвсем малко власт, защото най-многолюдната африканска страна със 140-милионно население отдавна вече е неуправляема. Освен това Ярадуа е просто марионетка на предишния президент Олусегун Обасанджо, който изобщо не желаеше да сдава властта. Всъщност, няма почти никакво значение кой ще е начело на Нигерия – нито един от претендентите няма смислени планове за развитието на страната. Нигерия е шестият производител на петрол в света, а местните елити прахосват нефтените си милиарди по един безпримерен начин. В делтата на Нигер, където са петролните залежи, на много места цари анархия, само през тази година въоръжени банди отвлякоха за откуп 70 чуждестранни служители на нефтени компании. Корупцията и разхищенията са достигнали небивал ръст в цялата страна, мизерията на населението нараства, етно-религиозните конфликти заплашват нацията с разпокъсване. Понякога човек направо се чуди, че в Нигерия все още действа земното притегляне