1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Пленумът на китайските комунисти завърши с въздигането на Ху Дзинтао за председател на Военната комисия; по този начин той става новият силен човек на Китай. Вестник "Ханделсблат" отбелязва:

Чуждестранните инвеститори, които са се спрели на Китай като главен обект за своите преки инвестиции, имат сега повече яснота. От доста време вече те бяха пообъркани, тъй като в страната имаше два центъра на властта. На това положение сега се слага край. Нещо повече: навсякъде Ху Дзинтао е наистина обграден от хора на оттеглилия се от върховната власт Цзян Цзъмин, само че сега той може да налага също своите хора и своята реформистка линия в партията и държавния апарат. Ху се обявява за повече демокрация в ККП, която може окончателно да изгуби доверието на хората, поради ширещата се корупция и растящата пропаст между бедни и богати. Времето не е на страната на комунистите. Но със своята пораснала власт, Ху Дзинтао може да се опита да бяга по-бързо срещу времето.

"Зюддойче цайтунг" за един фал на турската политика:

Всичко изглеждаше вече наред, решението на Съвета на Европа относно започването на преговори с Анкара само формален въпрос. Но ето, че турският премиер Ердоган сам си стреля в крака. С абсурдните си планове за криминализирането на съпружеската изневяра и задушаването на реформата на наказателното право, турското правителство само дава муниции на европейските си противници и поставя в затруднение онези, които се застъпват за европейската перспектива на Турция. Вече се видя какво смятат финансовите пазари за тази линия: истанбулската борса и курсът на лирата тръгнаха надолу. Ердоган изглежда още не е разбрал какво е Европа. След като направи толкова много за установяването на правова държава в Турция, сега той изведнъж сякаш не иска и да знае за задълженията, свързани с присъединяването към системата на европейските ценности.

По същата тема - мнението на берлинския "Тагесцайтунг":

В последния сметка конфликтът е израз на бурния сблъсък вътре в ЕС по въпроса за членството на Турция в общността и проявата на слаб професионализъм от турска страна. Гюнтер Ферхойген, който е енергичен застъпник за турската кауза, се оказва под силен натиск и трябва да се бори ожесточено за позитивен вот в Брюксел. Това, че управляващата партия в Анкара му подлага в случая динена кора, и че налива вода в мелницата на своите противници, сигурно го огорчава. От друга страна турският премиер Ердоган, който е под не по-малък натиск от европейските столици, явно е решил да прояви характер, давайки израз на раздразнението си в най-неуместния възможен момент. Последствията са ясни.

И коментарът на "Зюддойче цайтунг" за недоволството на гражданите в източна Германия:

Ако големите партии биха могли да си извлекат поука от недоволството и враждата на Изтока, тя е в никакъв случай да не отстъпват от поетия курс; тоест, в никакъв случай разводняване на реформите, повече Лафонтен, още повече държава на социалното обгрижване. Вместо това партиите би трябвало още по-ясно да заявят какво държавата може и какво не в Изтока. Задачата им е реформите да бъдат последвани от отваряне на пазара на работната сила, без което Харц ІV няма да може да функционира: там където няма работа, натискът върху безработните е безсмислен. Колкото и да е трудно партиите трябва да излъчат едно ясно послание, а именно: че социалната държава е опора за слабите, а не система, освобождаваща гражданина от отговорността за собствената му съдба.