1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

И днес големите германски вестници продължават с коментари и анализи за избора на Кардинал Йозеф Ратцингер за нов глава на римо-католическата църква. Лаволибералният Франкуфуртер Рундшау отбелязва, че наивната гордост от избора на Германец твърде бързо е отлетяла и добавя :

“ Избран беше тъмко този , който често пъти беше вгорчавал живота на своята родна църква и чието име е синоним за ретроградност на католическата църква. Не друг ,а тъкмо Ратцингер. За мнозина това беше равнозначно на шок. От една страна това е разбираемо. От друга – обаче е грешно да се поддаваме на илюзията, че обновлението на католическата църква действително е било обект на избор в Конклава. Не случайно, изборният канон изисква наличие на мнозинство от две трети. Не случайно Бенедикт 16-ти беше избран за рекордно кратък срок. Той персонифицира твърде точно мястото, на което се намира днес църквата. С единия крак в миналото, с друггия – във въздуха. Това може и да е отезвяващо, но не е изненадващо.

Друго голямо надрегионално издание - излизащия в Берлин “Ди Велт” коментира избора на папата така:

“Зад Папа Бенедикт германската нация със сигурност няма да може да застане така единна както полската – зад Йоан Павел Втори. Германският Папа не е в центъра на всеобща народна благочестивост. По-скоро той е духовният, болезнено теологичен противовес на едно общество, което е загубило своето отношение към трансценденталното, която почти нищо не знае за собствената си история , а още по-малко пък за религиозните си корени. Това, че този папа произхожда тъкмо от страната с най-голямата духовна разпокъсаност, прави изборът му така важен за тази нация. Нека се радваме на това.

И накрая по темата и отзив от булевардния “Билдцайтунг”,който пита:

Господи, какво става с нас, германците? Къде се дяна радостта, че един от нас беше избран за папа? По телевизията се видя, как в големите градове по света избликнаха радост и възторг, а при нас реакциите бяха по-скоро сдържани и хладни. Общото в изказванията тук се сведе до тезата” Можем да се примирим с избора за нов папа”. От политиците се чу и “мъничко радост” – за повече радост обаче – ни липсва смелостта В никоя друга страна , Папа Бенедиккт 16-ти не е критикуван така неумолимо както при нас:прекалено стра, твърде консервативен, в някои дискусионни предавания въпросите на вярата даже се свеждат само до използването на противозачатъчни средства и кондоми. Твърде рядко, ние германците сме имали повод за истинска радост гледайки към държавата и църквата. Как само се радваха поляците, когато техният сънародник Карол Войтила беше избран за наместник на Христос на земята. Цялата страна беше опиянена от възторг. При нас обаче: пътискаща сдържаност и време за изяви на критики. Понякога човек наистина може да се умори от всичко германско.”

Днешните вестници коментират и анализират и ситуацията в Италия, след подадената оставка от премиера Силвио Берлускони.

Нойес Дойчланд отбелязва, че равносметката на неговото управление е отрицателна:

“На болшинството от хората самосваният месия им е дошъл до гуша. Докато едрият предприемач Берлускони печели милиардни печалби, Италия затъва под негово политическо ръководство все по- надълбоко в икономическкка и социална мизерия. Даже и мощният съюз на предприемачите в страната недоволства. Даже и Берлускони още веднъж да отърве гланата си, той си остава правителствен рукъводител пред смяна. Защото неговият популизъм окончатеблно съсипа всичко.

Нойе Оснабрюкер Цайтунг по същата тема пише :

“ Мултимилиардерът разбира се не няма да слезе доброволно от своя трон. Неговите куриозни подавания на оставки са само от кактическо естество, с цел ново раздавен на картите в покера за власт и влияние. При това Берлускони отдавна вече е изчирпан в политическо отношение. За Италия най-доброто биха били нови избори. Икономиката стагнира държавният дефицит расте, а реформата на социалното осигуряване при безработица продължава да се отлага Всичко това италианците чувстват по все по- празните си портмонета.