1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Не минава ден да не се добяват нови гласове на съмнения от германските християндемократи по повод предвиденото за 2007 приемане на България и Румъния в ЕС.

В тази дискусия сега се включи и министър-председателят на провинция Саксония Георг Милбрад – от ХДС, който изрази критики по отношение скоростта на източното разширяване. Вестник “Ди Велт” цитира министър-председателя по този въпрос:

“В случай на съмнение е по-добре да се изчака някоя и друга година. Аз не съм принципно против приемането на Румъния и България в общността, но ми се струва, че все още не е достигнат точния момент за това”. По отношение на зрелостта на двете страни-кандидатки за членство, Милбрад казва, че изпитва”съществени съмнения”, дали условията, които са поставени за прием в общността, действително са изпълнени. Това се отнасяло най-вече за Румъния. Милбрад препоръчва също, да се направи проверка, дали напредъкът действително е бил реализиран или е само на хартия.

Във връзка с тази тема е и погледът към Турция, която също кандидатства за членство в ЕС и където днес федералният канцлер Шрьодер ще се срещне с турския премиер Ердоган за разговори във връзка с турската кандидатура. Меркише Одерцайтунг пише :

“С изразеното от него предупреждение, че Турция трябва да промени манталитета си, Шрьодер непряко признава, че тази страна не пасва в Европа и че тук става дума за по-дълбоки неща, които не могат да бъдат променени с решения на партийни конгреси. Може би канцлерът, с усет към настроенията, да е почувствал това, че на европейците им липсва чувството за общност с турците, каквото те изпитават по отношение на румънците или дори украинците, и което е основата за финансовите трасфери. Само че, няма да е достатъчно, ако намиращото се под натиск федерално правителство, с оглед на умората на европейците от разширяване само чисто реторично “изпусне парата” на напрежението. Цялата посока на тази политика е погрешна. Извън общите геополитически идеи за стабилизация на една ислямска страна, които обаче биха могли да бъдат съотнесени и към Мароко, няма никакви основателни причини за пълноправното членство на Турция в ЕС. С евентуален прием на на тази почти 90-милионна държава с огромни апетити към финансови трасфери, Брюксел ще проиграе всички шансове за бъдещето на общността.

По темата за турската кандидатура за ЕС, Вестник Нордбайришер Куриир отбелязва:

“Естествено, Турция знае, че бързият и възход се дължи на перспективата за европейско членство. Ако иска да поддържа доброто настроение на инвеститорите, страната обаче няма да може да мине без дълбока либерализация на цялото общество. Това канцлерът недвусмислено заяви пред премиера Ердоган. Той прави подобно нещо защото е дълбоко убеден, че Турция може да обогати Европа.

И накрая по същата тема коментар на Щутгартер Нахрихтен:

“Все повече факти говорят в подкрепа на това, че бъдещето на Турция в Европа при взаимна изгода на двете страни, може да се търси само в привилегированото партньорство – независимо, че три седмици пред местните избори в Северен Рейн-Вестфалия, където има общо 180 000 избиратели от турски произход, Шрьодер няма да може даже и да намекне за подобен обрат във възгледите. Може би това обаче, отрезвялото отношение към трудната кандидатка Турция ще предизвика готовност за по-самокритичен поглед към собствената способност за натоварвания на ЕС. В това отношение има много да се наваксва.