1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Публикуваната вече програма на германската социалдемократическа партия за предстоящата предизборна борба се дискутира днес обстойно от германския печат.

В повечето от анализите преобладават критични нотки .”Зюддойче Цайтунг отбелязва:

“Саществува едно желязно правило за воденето на успешна предизборна борба, в което се говори за три основни фактора: Програмата трябва да съответства на личността, личността – на програмата, и цялото това нещо – трябва да приляга и на партията. При социалдемократите обаче нищо с нищо не си пасва. Кандидатът - с програмата, а програмата не приляга нито към партията нито към основния кандидат и неговия седемгодишен мандат на управление. Като канцлер Шрьодер намали най-високата ставка на данъците, като кандидат обаче – той пропагандира данъка срещу заможните. От това със сигурност няма да произлезе предизборен шлагер. И създателите на манифеста са наясно : уж се залага на победа, но в действителност сатава дума единствено за отбиването на грозяща катастрофа.”

Вестник “Генераланцайгер “ от Бон добавя по темата :

“Зад бедния на концепции изборен манифест на социалдемократите може да се скрие всеки, който пожелае. Повече и не е нужно за програма – още повече, когато става дума за партия, изпаднала в мизерното положение на социалдемократите. В този смисъл съавторите Шрьодер и Мюнтеферинг са доказали политическо проникновение. На Обединението на германските профсъюзи документът му се струва не достатъчно ляв, но в момента партията е под силен натиск за проява на солидарност, който почти не оставя пространство за вътрешни кавги.”

Вестник Саарбрюкер цайтунг преценява, че независимо от общия характер на предизборната програма, самото и наличие поставя в ситуация на цайтнот новите кандидати за властта - от християндемократическия лагер. Ето какво пише вестникът:

“Лявото заиграване на социалдемократите е напълно прозрачна маневра, но те няма какво повече да губят. Натискът се увеличава – но не върху тях. Левият лагер сега може – изцяло освободен – да заиграе отново. Най-добрият пример за това е популисткото искане за данък върху високите състояния, който е твърде малко ефективна мярка. Сега обаче християндемократите са в цугцванг. Там ожесточено спорят, доколко безпощадно да се води предизборната борба. Кандидатката за канцлер Ангела Меркел все още не е наясно, какъв да бъде собственият и курс – и колкото по-дълго положението остане така, толкова повече се увеличават предимствата на Шрьодер.”

От останалите теми, които разискват днешните германски вестници, ето два отзива, свързани със световните концерти против бедността в Африка. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг пише :

“Целта на поредицата от концерти беше да се изостри съзнанието на световната общественост за проблемите на Африка. Похвално начинание. Никой не може да оспори, че е в интерес и на богатите държави, да се окаже помощ на бедстваща Африка. Този апел обаче не бива да се ограничава само до това. В цялото си огромно многообразие, континентът Африка днес е единен очевидно само по един въпрос: че нищо не може да се направи за собствената страна, защото колониализмът е унищожил жизненните предпоставки на държавите. По този начин редица африкански правителства се самоосвобождават от отговорност и за собствените проблеми.

И накрая още едно мнение по темата от Кьолнер Щатанцайгер:

“Достойно е поне да се направи подобен опит – в съзнанието на мнозина - в най-лошия случай аполитични хора- да се разбуди съпричастие към скандалния факт, че един милиард жители на света живеят в най- жестока беднотия. Дали обаче увеличаването на помощите за развитие е правилния път – е трудно да се отговори. Равносметката от изминалите десетилетия сочи, колко е трудно да се влагат парите така, че от тях да не се облагодетелстват погрешните хора. Затова парите са само част от цялото решение. Би имало смисъл от въвеждането на честен търговски обмен. Да се намалят защитите на собствените пазари в Европа и САЩ обаче, би им струвало далеч повече отколкото обещаните милиарди.