1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Централна тема на днешния германски печат са коментарите по повод посещението на руския президент Путин в Германия и влиянието, които то би могло да окаже на предизборната борба.

Меркише Одерцайтунг пише:

“Тъй като на Германия не може да е безразлично, каква ще е съдбата на атомната сила Русия, е нужно освен да се засилва международната обвързаност на страната, и да се води критичен диалог с нея. Дългосрочните енергийни доставки не могат да бъдат причина за изпускането на теми като демокрацията и човешките права. Разбира се, че и евентуалната канцлерка Ангела Меркел би трябвало да се въздържа от публични нравоучения. През август шефката на християндемократите изпрати в Москва експертът по външната политика Волфганг Шойбле, за да сондира терена. По-добре щеше да е, ако самата тя се беше срещнала с Путин.Добрите лични контакти са много важно нещо – това показаха и Кол и Шрьодер. Това, че Меркел е против създаването на нови “оси на политиката”, е известно на Кремъл . Оттам ще се нагодят към подобно разбиране.”

Вестник Остзее-Цайтунг от Росток също изказва мнение по въпроса за германо-руските отношения:

“ Външната политика е висш приоритет, а тя трябва да е прагматична, по-прагматично от това едва ли е възможно. Нарушаване на човешките права в Китай, гражданска война в Чечения, а в случая с газопровода през Балтийско море и караница с Полша и Балтийските държави – но има ли всичко това някакво значение? Както никой друг канцлер преди него, Шрьодер постави чисто германските интереси в центъра на външната политика. Често възхваляваният в миналото триъгълник Париж- Берлин-Варшава – за Шрьодер и без друго не играеше почти никаква роля.”

Нюрнбергер Цайтунг също гледа критично на подписания вчера договор за новия газопровод:

“Новият договор създава нови зависимости. Руският енергиен гигант Газпром има блокираща квота от 51% в общото предприятие. Би било илюзия да се смята, че руснаците ще ни продават своя газ на “приятелски цени”. С оглед на енергийния недостиг, продавачът на горивото винаги ще бъде в по-силна позиция отколкото купувача.”

На други позиции е левият “Нойес Дойчланд” :

“Путин е тук, за да подпише една сделка. Голяма сделка, защото някоя малка не би си заслужавала да бие пътя до Германия. Проектът за газопровода през Балтийско море е изгоден предимно за германските и руски концерни. В Полша - обратно се надига яд, където / впрочем също пред избори/ тъкмо са заети с реставрирането на старите образи на врага. Сякаш , че в продължение на години именно руснаците не бяха обвинявани в това, че застойно поддържат образа на врага. Например когато изразиха недоволство от факта, че НАТО се разпростря току до руските граници. А нима във Варшава не гледаха със зле прикрита радост, как Русия загуби своя монопол за транспортирането на каспийския нефт със строежа на петролопровода Баку-Тбилиси- Джейхан? Сега е ред на Полша да се опасява,че губи огромни транзитни такси. “Жизнь такая” – казва Путин, което в света на бизнеса обикновено формулират със “ such is life”. Владимир Владимирович очевидно е по-възприемчив ученик, отколокото обикновенно го представят.”

И накрая по същата тема мнението на “Генерал-анцайгер” от Бон:

“Каква е тая, несподеляна от Ангела Меркел, опозиционна предизборна истерия около споразумението за газопровода? Не би трябвало сляпо да се приема всяка критика на Полша или балтийските държави, които имат твърде обременени отношения с Русия. Проектът не е предизборен подарък на Путин за неговия личен приятел Шрьодер.Той подсигурява енергийните доставки за Германия в дългосрочен план. Други европейски държави вече сигнализираха интерес, да се включат в газопровода. Това е успокоителна новина, независимо от това, че благодарение на нея канцлерът си спечели още няколко телевизионни показвания. По-важното е да се преосмисли енергийната политика. Отвръщането от петрола не бива да остава само празно обещание.