1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Посещението на германската канцлерка Меркел в САЩ и разширяването на ЕС – по тези две външнополитически теми ще ви предложим някои коментари на днешния германски печат.

default

Вестник Генераланцайгер от Бон коментира отношенията между Меркел и Буш така:

“Личната близост е налице, разликите в оценките на актуалната политика се замазват, а принципните несъвпадения в гледните точки изобщо не стигат до дневния ред : така – явно – ще функционират новите германо-американски отношения. При всичкото разбирателство, че двустранните отношения трябва да бъдат ориентирани към бъдещето, все пак не бива точно изчислените имидж -ходове на американския президент да водят до забравянето на някои неприятни проблеми – като например положението в Ирак.”

Меркише Одерцайтунг пък изказва предположението ,че Буш може би се опитва да омае Меркел с вниманието си, за да я присъедини към “коалицията на желаещите войната” и подчертава:

Подобно нещо не би могло да бъде в германски интерес. Ако Меркел желае да постигне успех като посредничка, тя трябва да успее да сближи позициите на Вашингтон, Москва и Пекин, както и да посочи на Техеран някаква възможност за компромис, който да не накърнява гордостта му. Ако на канцлерката се удаде подобно нещо – тя би била готова за нобеловата награда за мир!”

Кьолнише Рундшау не е така сатиричен в оценките си и отбелязва, къде следва да се търсят истинските плодове от посещението:

“Ползата е в полето на трудно измеримите неща :става дума за доверие, респект и нещо така недоловимо като “политическата тежест”. От гледна точка на американците правителството на Шрьодер нямаше нужната тежест, защото беше непредвидимо и прекалено често си променяше позициите. Съвсем очевидно е, че за американското правителство Ангела Меркел се числи към друга категория политици.”

И накрая един коментар на Осттюрингер Цайтунг за източното разширяване на ЕС, в който се казва:

“Голямото източно разширяване беше исторически нужно и безалтернативно, но политическата полза и цената му трябваше да бъдат назовани по-ясно. Но ЕС не знае, какъв иска да бъде и накъде иска да се движи. Европейската конституция, която ще направи Европа по-способна да взима решения и която ще я доближи повече до гражданите, е замразена. А в дебатът около разширяването постепенно си пробива път схващането, че Европа се нуждае от граници, ако иска да има силно ядро. Как на кандидатите да бъдат посочени политически алтернативи на пълноправното членство, без да бъдат засеггнати и обидени - това вероятно ще бъде най- трудната задача на идните години.