1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Положението в Близкия Изток е повод за множество коментари в днешния германски печат.

default

Те се спират на изненадващата промяна в позициите на САЩ, както и на възможността за изпращане на европейски войски за сигурност в региона. По този повод “Тагеспост” от Вюрцбург отбелязва:

Може би в скоро време дивите петли в Близкия Изток ще бъдат разделени от присъствието на една силна европейска военна част. Израелският премиер Олмерт е склонен да приеме присъствието и – както се разбра вчера. Близкият Изток обаче не е Конго. Подобна военна мисия за сигурност няма да се окаже кратковременна. И точно затова приказките за някакви европейски мироопазващи войски са твърде странни: войниците сами по себе си няма да са в състояние да сложат край на този конфликт – Израел и неговите врагове от прекалено дълго време се въртят вече в кръг, за да е възможно подобно нещо. Затова европейците е редно да се погрижат за политическо решение на конфликта. Ако те не го сторят сега, техните войници в скоро време ще се наложи да си имат работа с доста по-сериозни противници от сорта на Сирия и Иран.”

Вестник “Офенбургер Тагеблат” коментира евентуалната роля на германците в една мироопазваща мисия. Там четем :

“Участието на германски войски в мироопазваща мисия за Близкия Изток е задължително, защото историята на нацистка Германия е показала, че толерантността трябва да има граници. Онези, които нарушават човешките права и които искат да унищожават други държави, не се числят към цивилизованата общност на народите. Подобни сили трябва да бъдат осъдени от от общността на Обединените нации - и в случай на нужда - срещу тях следва да се води борба. Това важеше в Босна, в Косово, в Афганистан, в Конго и още повече и –сега в Ливан. Защото както Израел, така и Хизбула отдавна вече са прекрачили границата на онова, което може да се толерира.”

Вестник “ТАЦ” от Берлин разсъждава по въпроса, какво примирие е необходимо за Близкия Изток и отбелязва:

“Според всеобщо разпространеното разбиране, сключването на примирие между враждуващи военни страни представлява временна отсрочка и “глътка въздух”. Именно по този начин обществеността в Европа разбира искането за незабавно примирие между израелската армия и ливанската Хизбула. Затова пък израелското правителство , също както САЩ и Великобритания имат съвсем друга представа по повод примирието. В техните очи – то следва да бъде договорено, когато военните цели на Израел бъдат постигнати. Според тези представи, примирието е следствие от капитулацията на противника , която прави излишни по-нататъшни преговори.”

И накрая по същата тема коментарът на Генерал-Анцайгер от Бон по повод мисията на американската външна министърка Райс в близкоизточния регион.

“Ето, че и американската външна министърка се включи в трескавата кризисна дипломация от последните дни. Мисията и в Близкия Изток се дължи най-вече на създалото се очакване във и извън САЩ : неангажиращото изчакване на американското правителство просто не можеше да бъде продължавано по-дълго. Започващите сега совалки на дипломация не могат обаче да прикрият едно : че Вашингтон и досега се чуди, как точно да реагира на бруталните израелски военни действия. Изказваните по рефлекс декларации за солидарност с Израел бяха единствената доловима реакция през първите десет дни на новата война. В САЩ не можаха дори да призоват за незабавно спиране на военните действия. А кой друг, ако не САЩ би могъл да се намеси посреднически и усмирително в този конфликт?