1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Кризата в Близкия Изток и новото предложение на ливанското правителство са едно от основните външнополитически теми на днешните германски вестници.

default

В тази връзка ТАЦ от Берлин пише :

“Решението на ливанското правителство да разположи свои стабилизационни войски с численост от 15 000 души в южната част на страната, би могло да донесе пробив на преговорите в Съвета за сигурност. Унизително е за ЕС, че шансът на подобаваща резолюция на Съвета за сигурност и практическо реализируемо примирие стана възможен едва след това арабско предложение и след като Москва заплаши, че ще наложи вето. Даже и самия изглед, че вече няма да са принудени да изпращат собствени войски из минните полета на Близкия Изток, би трябвало да ускори преосмислянето на позициите в Берлин, Лондон и Париж”.

Също по повод ливанското предложение – мнение на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг:

“ Израел, разбира се, няма да изтегли войските си от съседната страна така бързо, независимо от това, че министър-председателят Олмерт не отхвърля изцяло ливанския план. В Ерусалим нямат доверие в ливанската армия, която има пъстър религиозен състав, а още по-малко пък се доверяват на Хизбула, която сега дсъщо сигнализира одобрение за плана от Бейрут. От гледна точка на Израел сегашните военни действия не са като предишни – например от 1978 година. Израелците взимат абсолютно насериозно унищожителните фантазии и заплахи на иранския президент Ахмадинеджад. В това отношение нещата се промениха твърде много от миналата година насам. Това ще установи и германският външен министър Щайнмайер по време на новата си близкоизточна мисия. Даже израелското движение за мир почти не протестира срещу курса на правителството.”

Осттюрингер Цайтунг от Гера посвещава следния коментар на положението в Близкия Изток:

“Израелската армия реагира напълно типично: тя действа все по-брутално за да си осигури победа. Излага се на все по-големи политически критики и се оставя да бъде забъркана точно в онези близки боеве, в които не може да демонстрира подвижността и превъзходството си. Поради това тя понася жертви, които правят операциите и все по-спорни и в собствената страна. Военната дилема разкрива и едно политическо измерение : Заблуда е да се вярва, че военното превъзходство дава възможност за политическо решаване на конфликта. Историческият опит обаче показва едно: Колкото по-голямо е това превъзходство, толкова по-силно е изкушението да се правят опити за решаването на конфликти чрез насилие.”

И накрая еден коментар на висбаденер Куриир по повод сигурността на атомните централи. Вестникът пише :

“Твърде баналният на пръв поглед инцидент във Форшмарк – а не в някой стар руски реактор на постоянни повреди, може би ще отвори малко повече очите ни за изключителните опасности, свързани с добива на електроенергия от атома. При следващата авария, някоя малка нефункционираща частица може да се превърне в причина за катастрофа с размерите на Чернобилската. Кой желае да носи подобна отговорност? Нека всички, които изтъквайки уважителните сами по себе си причини – за опазването на световния климат – настояват за промяна на решението за отказ от атомната енергия, за малко се замислят. Ренесансът на атомната енергия около германия и без друго е достатъчно обезпокоителен.