1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Близкоизточната криза и дипломатическите усилия по решаването и са една от основните коментарни теми на днешните германски вестници.

Германският министър Щайнмайер в Близкия Изток

Германският министър Щайнмайер в Близкия Изток

Генерал-Анцайгер от Бон се спира по-специално на ролята на французите и на техния президент Ширак :

“В усилията си по постигането на примирие в Близкия Изток, Ширак съвсем очевидно сържи сметка и за вътрешната политика. Да се ангажира в подкрепа на Ливан и Бейрут , наричан Париж на Близкия Изток , да се покаже като държавник с мащабно мислене, който се осмелява да противоречи даже и на американците, се приема добре в собствената му страна. Стойностите на популярност и симпатии за Ширак, които съвсем доскоро бяха на рекордно ниско ниво, отново започват сериозно да се движат нагоре. Казано цинично: новата международна криза е добре дошла за Ширак, така че малко преди края на последния си мандат отново да може да се демонстрира като велик държавник.”

По повод стратегията на израелското правителство за нова офанзива на военно насилие, вестник Ландесцайтунг от Люнебруг отбелязва следното:

“Досега военнноначалниците признават пораженията си чрез офанзиви. Привикналата на успехи израелска армия е принудена в този асиметричен конфликт да познае вкуса на поражението. Онзи, който така очевидно се разминава с целите си, е загубил, даже и да остава непобледен на военното поле : вместо да отслаби Хизбула, тя беше подсилена. Нейният забележителен успех придава нова сила и на идеологията , зад която застават Хизбула и закрилящите ги молли в Техеран: а именно : унищожаването на Израел като предмостие на омразния западен свят. Да се изпратят европейски мироопазващи войски в подобна ситуация в Близкия Изток, би било фатално. В очите на бойците от Хизбула, европейските войници няма да са неутрални помирители, а защитната армия на Израел, срещу която ще се води борба.”

Ето по същата тема и коментар на Нюрнбергер Цайтунг:

“Израел няма интерес да търси примирие. От гледна точка на еврейската държава с терористи не бива да се водят и преговори – те просто трябва да бъдат унищожавани. Едва когато това им се удаде, те ще поискат да говорят за мироопазващи сили. Но какво ще стане, ако Хизбула не може да бъде унищожена нито за седмици ,нито за месеци, защото бойците и – както досига впрочем – просто не могат да бъдат заловени? Някой ден, след като паднат много убити хора, Израел все пак ще трябва да преговаря с онези, които дърпат конците от Дамаск или Техеран.”

И накрая мнения относно реакторната сигурност във връзка с обезпокоителния инцидент в една шведска атомна електроцентрала. Мюнхенският Абендцайтунг отбелязва:

“Швеция не е страна от третия свят или пък евтина страна с мърляви стандарти. И въпреки това там станаха повреди в системата за сигурност на атомен реактор, за които до момента не сме и предполагали, че изобщо са възможни. А дали няма неоткрити източници на повреди и в Германия? Можем само да се надяваме, че при тяпното откриване поне ще се реагира своевременно. На техниците в Швеция се е удало след 23 минути да включат ръчно аварийните агрегати за ток. Ако не бяха успяли, щеше да стане катастрофа, коята нямаше да засегне само Швеция, но и нас.”

И накрая по същата тема и Зюддойче Цайтунг:

“ Сигурността на реакторите не бива да е нито въпрос на партийнополитически оттенъци, нито на принципни отношения спрямо атомната енергия. Неминуемо обаче, случаят във Форшмарк ще подгрее дискусиите около атомната енергия не само в Германия. Когато в продължение на повече от 20 минути датчиците на един реактор не работят, това вече не е дребна работа.”