1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Всички германски вестници коментират днес решението на правителство да изпрати до 2 400 германски военнослужещи в рамките на мироопазващата мисия ЮНИФИЛ в Ливан.

default

Реакциите са доста радикални и се простират в диапазона между “ Крайно време беше” и “ Защо точно ние?” Вестник Хесише Алгемайне Цайтунг от Касел пише :

“Бундесверът ще оперира под тройно бреме : бремето на историята между Германия и Израел, бремето на реалните опасности – защото не може да бъде изключена възможността, че при поставената им задача да осуетяват контрабандата на оръжие по морския път, нашите войници няма да попаднат между фронтовете. И на трето място е бремето на продължителността на подобна мисия. Още отсега е ясно, че мандат от само една година няма да е достатъчен.”

По повод опасностите на предстоящата мисия Остзеецайтунг от Росток смята, че те са все пак относително обозрими.

“Защото – пише изданието – резолюция 1701 – предвижда обезвлястяването на радикално-ислямистката Хизбула и създаването на зона, свободна от оръжия в Южен Ливан, но тези задачи трябва да бъдат реализирани предимно по суша. Това именно ще е най-трудната задача за войските на ЮНИФИЛ. Освен това федералното правителство успя да прокара за нашите “сини каски” един доста твърд мандат – в случай на нужда, те ще имат право да се грижат за реда и сигурността по море даже и с помощта на военна сила. Германия и нейните военноморски сили ще извлекат полза от факта, че страната се радва на добрия имидж на политически партньор както в ислямския свят, така и в Израел. Федералната Република – следователно – няма да се проявява изключително и само като военна сила, а и като помирител.”

Вестник Щутгартер Цайтунг оспорва правотата на решението да се изпратят германски военнослужещи в Ливан :

“Тази мисия е плод на на афекта, че все нещо трябва да се направи. Тя не е родена от трезв анализ, кои цели биха могли да бъдат постигнати с помощта на наличните военни средства и при наличието на преобладаваща политическа воля. Това че подходът на Обединените нации по въпроса не е по-убедителен отколкото на Федералното правителство, не прави нещата по-добри. Германия може и да си е възвърнала държавния суверенитет, но в отношението си към Бундесвера, тя изобщо не го проявава. За подобно нещо би било нужно най-първо съзнанието, че военните средства имат своите граници.”

За ограничеността на въздействието на германското участие говори и Минденер Тагблат, но в друг аспект:

“Всичко ще си остане символичен жест, вероятно затова той трябваше да бъде така значителен. Планираната мисия на германските военноморски сили по Ливанското крайбрежие впечатлява с големината си. Тя обаче не може да прикрие истински реалната военна стойност на този германски принос за овладяване на насилието вследствие на новата военна ескалация в Близкия Изток. Все още цялото прилича на оперетна акция. Щом се използват толкова възвишени думи, че трябвало да се гарантира правото на съществуване на Израел и да се помогне на Ливан да си възвърне суверенитета, вероятно намеренията действително са искрени. Действителността обаче е съвсем различна. Подобно нещо е типично за воденето на символична политика”.