1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Приключилото шестдневно посещение на Папа Бенедикт 16-ти в Бавария е една от централните коментарни теми на германските вестници днес.

Папа Бенедикт стана почетен гражданин на Регенсбург

Папа Бенедикт стана почетен гражданин на Регенсбург

Вестник ТАЦ от Берлин скептично отбелязва :

“като се абстрахираме от няколко приятни кадри и няколко топли думи, Папата почти не остави след себе си нещо, с което трайно да ни се запечата в спомените. За разлика от световния католически младежки събор, на който въодушевлението на младите хора изненада този плах и свит господин и за разлика от посещението му в Полша, от което ще се запомни неговата реч в Освиенцим, от сегашното му пътуване до родината почти не остава нещо запомнящо се. Встрани от клерикалните тържества цареше нещо като изискана скука. В крайна сметка това си беше преди всичко частно пътуване – вероятно нещо като сбогуване с родината. Ако сме честни обаче, трябва да признаем, че Папата не беше и обещал повече от това.”

Вестник Тагесшпигел разсъждава над приноса на Папата за световното разбирателство:

“ Този Папа възприема глобализацията и разпростира конкуренцията и над религиозната сфера : като “разделителна линия в схващанията за Бога”. Този Папа иска да види напредък – навсякъде, по посока на свободното мисионерство, той иска да придвижи разпространението на християнството, не е съгласен нито с либералната теология, нито пък с която и да било друга теология на 20-ия век. Релативизмът не му е присърце. Той трябва да знае, че с поведението си, обижда и засяга верующите от другите религии.”

Вестник Килер Нахрихтен също посвещава коментар на посещението на Папата, в който става дума и за липсата на акценти по отношение на движението за вселенска църква:

“Посещението на Бенедикт 16-ти в неговата родина протече толкова хармонично, че стана чак скучно за останалата част на републиката. По повод вселенската църква бяха казани само няколко общи приказки, нямаше нищо по въпроса за желаните от много верующи вътрешноцърковни реформи. Папата не достави даже на най-принципните си критици възможността да се ядосват от произнесени поляризиращи тези. Все пак би било равнозначно на сензация, ако Папата се възползваше от посещението си в родината, за да даде сигнали за промени в църковната политика. В случай, че подобни принципни решения изобщо дойдат на дневен ред, те без съмнение се взимат и оповестяват в Рим, а не се представят между другото – като своего рода - подарък за домакините.”

Друга тема, свързана с религията, коментира Генераланцайгер от Бон, който пише по повод ръкополагането на равини:

“Ако някой във времето след Холокоста беше казал, че един ден в Германия отново ще се обучават и ръкополагат равини, никой нямаше да му повярва. Защото нацистките престъпници бяха преследвали и убивали главно тези учители и хранители на еврейското познание. Дано с ръкополагането на трима млади равини в Дрезден да е достигната повратна точка. Симптоматично е, че те произхождат от средите на либералното юдейство и отиват в такива общности. Федералният президент Кьолер и президента на Бундестага Норберт Ламерт поздравиха това развитие , а за Централния съвет на евреите в Германия събитието беше “повод за радост”. Засега обаче тя е неподелена, докато ортодоксалните юдеи също не започнат да обучават свои равини в Германия. “