1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Посещението на Папата в Турция и срещата на върха на НАТО в Рига – са две от основните външнополитически събития, коментирани днес.

default

Посещението на Папата в Турция и състоялата се все пак среща с турския прмиер Реджеп Таип Ердоган е повод за много коментари в днешния германски печат. Вестник “Ханделсблат” от Дюселдорф пише :

“Състоя се значи, все пак, ръкостискането между Папа Бенедикт 16-ти и турския премиер Ердоган. Главата на Римо-католическата църква и шефът на една умерена ислямска партия разговарят в Анкара за бог и света. Това е важен напредък. Предходните спорове показаха, че тези неща далеч не се числят към нормания дипломатически ритуал. Смело е поведението и на двамата: На Бенедикт – защото застава лице в лице с критиците си след като произнесе някой злополучни и недоразбрани изявления за исляма. На Ердоган, защото все пак осъществи отказаната преди това среща под натиска на вътрешните протести. С това той изпраща към турското общество сигнал, а таки също и към Европа. “

Вестник ФАЦ също размишлява над въпроса, защо Ердоган промени решението си да не се среща с Папата и отбелязва:

“Дали по държавни причини Ердоган внезапно реши да бъде по-любезен, или това е било предвидено от самото начало? Въ всеки случай тази игра с Папата не беше проява на държавнически позиции. На всичкото отгоре Ердоган заяви, че в поздравителните си думи Папата бил подкрепил присъединяването на Турция към ЕС. Във Ватикана обаче това беше изтълкувано по съвсем различен начин. Явно, че едва след изрично запитване ще може да се разбере, какво Папата е казал в действителност и още повече – какво в същност е искал да каже. Така както цитират думите на Папата за Турция като “част от от ЕС” – т.е. като асоцииран член на общността – явно става дума за нещо, което отдавна вече е факт. В същия контескт би прилягало обаче и понятието “привилегировано партньорство”. Фактът, че Папата нарече Турция “мост между културите” не може да обиди никого. Още по времето на античноста Мала Азия е играла подобна роля.”

Вестник Алгемайне Цайтунг от Майнц предлага по- особен ракурс към темата за папското посещение в Турция :

“ Защо Папата отиде в Турция, след като там явно не е добре дошъл? Отговорът е толкова прост, колкото и смайващ: Неговото пътуване не си поставя за цел да служи на диалога между християните и мюсюлманите, а на този между християни и християни. Германският Папа иска да задвижи онова, което папата – поляк преди него напразно се опитваше да постигне – а именно да прекрати разделението между християнските църкви, продължило повече от 950 години. Демонстрацията на мускули от страна на Турция по кипърския въпрос и острата реакция на ЕС направо изискват появата на някой помирител или поне посредник. С своето послание: “ние не сме политически фактори, но желаем на Турция да влезе в ЕС” Бенедикт 16-ти този път намери подходящите думи в точния момент.

И накрая отзиви на днешните вестници по повод срещата на върха на НАТО в Рига . Любекерер Цайтунг отбелязва:

“Как всъщност можа да се стигне дотам, че пет години след тъй наречената победа над талибаните и Ал Кайда в Афганистан, в обширни части на тази страна възстановителните работи явно са останали в твърде начална фаза? И как всъщност човек може да различи недостатъчно добре обезпечената акция по възстановяването и предимно военната операция,водена от американците? Ангела Меркел е много права, когато настоява за политически критерий. Тя не е бива да допуска да бъде тласкана натам-насам от провалилите се военноначалници Буш и Блеър, само защото те поискали германците да бъдат изпратени на фронтовата линия. И тя обаче – по-скоро рано, отколкото късно ще трябва да ни даде отговор на въпроса: Какво всъщност е НАТО и защо ни е нужен?”

Ето и мнението на Хесише /Нидерзексише Цайтунг от Касел:

“Разбираемо е, че правителството ни се оказа под натиска на партньорите от НАТО, чиито поделения са принудени да воюват с талибаните в Южен Афганистан. На този натиск обаче не бива да се поддаваме. Още повече, че и партнорите от НАТО все повече се убеждават, че стабилност и мир не винаги могат да се постигнат с повече военни, а преди всичко с ускоряване на гражданската помощ по възстановяването на страната. “