1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

Срещата на върха на НАТО в Рига и постигнатите там компромисни решения по отношение на Афганистан са една от централните външнополитически теми на днешните вестници.

default

Файненшъл Таймс Германия пише :

“Самиото НАТО превърна Афганистан в основно изпитание за жизнеспособността на алианса като обяви, че провалът на мисията крие не само мрачни перспективи за една от най-бедните държави на света и опасността, терористите там отново да намерят твърда почва под краката си. Провалът на тази мисия би бил катастрофален и за самият западен военен съюз На срещата на върха на НАТО в Рига през последните дни, правителствените ръководители пропуснаха шанса, да осуетят подобен развой на нещата. В крайна сметка от мероприятието не произлезе нищо повече освен празната заявка на генералния секретар Яп де Хоп Схефер, че положението още не е изцяло загубено. Западът сам се окуражава, вместо да предостави на Афганистан перспектива за развитие.

По същото тема Кьолнер Щатанцайгер отбелязва:

“До пролетта, когато битките отново ще избухнат, НАТО трябва да реши две задачи. Тя трябва да спастри обща концепция от военни средства и мерки по цивилното възстановяване на страната, която да заслужава да бъде наричана концепция. В квинтесенцията си това би могло да означава, че всички партньори – поне на теория – могат да взимат участие във всички мисии. Отказът на федералното правителство да изпрати бойни войски в южната част на страната, е незащитим.

На друго мнение по въпоса е Остюрингер Цайтунг. Във връзка с изпращането на германски части в Южен Афганистан, където се водят най-жесточените боеве, вестникът пише:

“Федералното павителство заслужава респект за своята твърдост. Още повече, че всеки знае, че северноатлантическият алианс е проект, доминиран от американците и че именно те са ,които най-силно издигат глас за изпращането на повече войски в южен Афганистан. Американският президент Буш, комуто избирателите у дома му вече наказаха по доста болезнен начин, не може изобщо да е доволен от резултатите на срещата на върха в Рига. Рига не успя до промени нищо в твърде злополучното деление на бойци и отряди по въстановяването. Затова консенсусът от Рига може да се окаже доста слаб.”

Множество коментари и днес следат посещението на Папа Бенедикт 16-ти в Турция. По повод вчерашния ден, преминал под знака на желанието за помирение между католици и православни, както и между християни и мюсюлмани, вестник “Дер нойе Таг “ отбелязва:

“Папа Бенедикт – посредникът - отново е на път. Когато планираше пътуването до Турция, неговото най-важно намерение беше да проправи пътя към помирение между православните християни и католиците. Тази цел – сама по себе си – може да се счита за доста дръзка, защото привържениците на Източните църкви се страхуват да не загубят независимия си статут и поради това отказват да приемат каквито и да било намеси от страна на рим. Към този проблем се добавиха и някоилко други: След вълненията около папсата реч в Регенсбург още по-належащо изглежда подаването на ръка към мюсюлманите. По много различни въпроси Ватикана може да бъде обвинена в колебливост и неподвижност, но не и в този случай.Без почивка, Бенедикт 16-ти налива бетон в основите, които някой ден могат да понесат тежестта на един мост на Запада към ислямския свят”.

Ландсхутер Цайтунг се спира и на друг про.блем, свърлзан с Турция – обявеното от Европейската Комисия намерение да забави хода на преговорите за присъединяванео на Турция към ЕС.

“По същество не става дума за Кипърския проблем, за отричането на геноцида срещу арменците или за правните недостатъци в Анадола. В ЕС се породи фундаментална съпротива срещу турското пълноправно членство. То се подхранва не само от отрезвяването след Брюкселската еуфория по разширяването на общността. Исинтските дълбоко исторически и културни причини се премълчават срамежливо Към тях спада и това, че Турция нито исторически,нито културно принадлежи към Европа. След около две десетилетия тя би била най-многочислената страна на общността. Ако това стане, чувството за европейска общност ще изчезне съвсем. Евентуалното разпростиране на европейските граници до кризисни региони като Ирак и Сирия крое непредвидими последици, да не говорим за неконтролируемите миграционни потоци.