1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници

За промени в американския външнополитически курс спрямо Ирак се говори отдавна, и най-вече след като беше създадена и комисията около бившия държавен секретар Джеймс Бейкър. Стана известно, че Комисията предлага намаляване на американските войски в Ирак и замяната на бойните части от експертни екипи и групи за бързо реагиране.

Комисията на Джеймс Бейкър

Комисията на Джеймс Бейкър

Ето как Тагесцайтунг коментира заключенията :

“Вече стана ясно, какво надпартийната изследователска група за Ирак под ръководството на бившия външен министър Джеймс Бейкър ще препоръча идната седмица: Това е само пускане на пушилка,която по никой начин няма да допринесе за решаването на конфликтите в Ирак. С нейна помощ могат само да бъдат задоволени претенциите и на двете страни от политическия спектър в САЩ. Намерението, да се намали американският военен контингент до 75 000 военнослужещи, не е конкретизирано във времето. Препоръката, в търсенето на изход от ситуацията да се включат също Сирия и Иран, вече е дискутирано във всички възможни аспекти и то още преди да се появи доклада на комисията Бейкър. Така че в крайна сметка остава само едно: Комисията на Джеймс Бейкър е прикритие за намерението да се продължава и занапред в същия маниер.”

Критични са и коментарните бележки на вестник “Ханделсблат” от Дюселдорф. Там четем:

Съветът има един проблем. Ако правителството се вслуша в него, визията на Буш за демократизиране на целия Близък Изток рискува окончателно да се превърне в мрачна реалност. В края на мандата си, президентът би изглеждал като губещ. Не напразно във Вашингтон повтарят, че не се чувстват по никакъв начин обвързани да приемат препоръките на експертите около Бейкър. Фактът, че стратезите в Пентагона даже мислят за засилване на военното присъствие, само подчертава това поведение. И все пак : предложението на Комисията Бейкър не може да бъде чисто и просто игнорирано от президента Буш. В Ирак отдавна вече не става дума за имиджа на Америка като световна суперсила. Става дума за това, да се сложи край на една война ,която трае вече три години, и която така или иначе не може да бъде спечелена. Заключението на Бейкър не е единствено възможното, но пък е единствено правилното. ”

И днес вестниците в Германия следят посещението на Папа Бенедикт 16-ти в Турция и отправените от него жестове за помирение към исляма, но и към православните християни. Вестник Бадишес Тагеблат коментира личността на Йозеф Рацингер и го сравнява с предшественика му на Светия престол :

“Интелектуалецът на папския Престол в Рим не е големият комуникатор като предшественика си, който с величави жестове режисираше световната църква. И все пак и в тази област той научи нещо ново: вчерашната прегръдка с вселенския партриарх Вартоломей е историческа. Бенедикт е ценен в православния свят като човек на диалога. Затова на сегашния Папа – германец може да се удаде онова, което остана недостижимо за предшественика му, и което би представлявало истински напредък в диалога с православието: а именно : посещение в Москва.”

Една от основните вътрешнополитически теми, коментирани от днешните вестници е развитието на конюнктурата в страната и намаляването на безработицата. Файненшъл Таймс Германия пави следната преценка:

“Думата сензация всъщност не спада към речниковия запас на икономистите, аоще по-малко пък в скептичната Германия. С оглед на новите данни за развитието на пазара на труда обаче, някои от икономистите вече ревизираха скептичните си позиции. За пръв път от 2002 година насам, броят на безработните в страната е паднал под четири милиона. Това не само прилича на обрат, това е обрат. Няма съмнение, че икономическото оживление вече се отразява на пазара на труда и докато то продължава, това ще се усеща в сферата на заетостта. А всяко новосъздадено работно място означава и повече покупателна способност, която пък стабилизира оживлението и занапред.”

Райн-Некар Цайтунг също изразява задоволство от приключавено на близо 15 годишната всеобща депресия в икономиката, а Вестник Нюрнбергер Цайтунг обръща внимание на външнополитическия ефект от добрите германски данни за икономиката и трудовия пазар:

“Управляващите политици сега си припсват голяма част от успеха. Това не е съвсем лишено от основание. Защото политическите рамкови условия за предприятията отново станаха малко по лесно предвидими. Онова, което преди две години изглеждаше немислимо, сега стана факт: Германската икономика отново е на челни позиции в групата Г-7 по отношение на стопански прираст. Скокът от последното място на първото – е действително забележителен.”