1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници от 26.01. 08

Политическата криза в Италия след оставката на премиера Романо Проди е една от основните външнополитически теми, които коментират днешните вестници.

default

За мнозина отиващият си премиер Проди символизира почтенна Италия

Франкфуртер Рундшау прави доста горчива равносметка на политическия живот в страната:


"Свалянето на праведника Проди от власт символизира както и камарите с буклуци в Неапол колабирането на една страна, чийто политически елит прекалено дълго беше зает със самия себе си и който не беше способен или нямаше волята да се противопостави на пълзящия провал. Егоизмът и чувството, че се намират над закона, характеризира мисленето и действията на големи части от политическия елит. Политическото Акционерно дружество е най-големият работодател в страната : 160 000 професионални политици бъркат в държавната каца с мед и струват на данъкоплатците по четири милиарда евро годишно. За училища и университети обаче, или казано другояче за инвестиции в бъдещето, липсват средства. Системата на практика стана нереформируема. Вездесъщата политическа каста с тъмносините служебни лимузини, без значение към кой спектър от политическото пространство спада, не желае да се раздели доброволно със големите заплати, привилегии и възможности за влияние, с които разполага."


Франкфуртер Алгемайне Цайтунг прави равносметка на досегашното управление на Проди:


"През април 2006 Романо Проди спечели изборите като водач на левия съюз и смени миланския медиен милиардер Берлускони. В продължение на 20 месеца той успяваше да крепи силите в пъстрия съюз от десет партии. Като премиер той се изявяваше относително добре, само че с оглед на познатите вътрешно-политически трудности и противоречия в страната той не се оказа достатъчно ефективен. Доста оскъдна е равносметката на това правителство, особено като се сравни свършеното от други нации, където желанието за напредък е увличащо. Италианците сега гледат с неразбиране поредната римска трагедия. Повечето от тях не очакват особени подобрения дори и от реформа на избирателното право. Техните недажди са отправени към онази Европа, в която действат правила, по-различни от италианските.


Берлинският Тагесшпигел отправя поглед към предстоящите задачи в Италия :


"Сега обаче предстоят по-спешни неща: реформата на италианското избирателно право по примера на пет процентовата бариера за попадане в парламента, каквато има в Германия. По този начин парламетът ще бъде стабилизиран, а правителството в Рим няма да е зависимо и да може да бъде изнудвано от различни малки партийки. Трудно е да си представим, че едно преходно правителство може да постигне по този въпрос пробив със съставянето на голяма коалиция между двата големи политически лагера. Берлускони иска скорошни избори, а лагерът на Проди, който независимо от някои разочарования, все още в очите на мнозина италианци символизира почтенната Италия, явно има само един шанс с някой нов и по-харизматичен лидер. Това би могло да бъде популярният римски кмет Валтер Велтрони, който преди е бил министър на културата, а отскоро и лидер на Демократичната партия на Проди."


Фолксщиме от Магдебург изразява неразбиране на политическите нрави в Италия :


"Разпада се 61 -то италианско правителство след войната и какво правят опозиционните политици? Гърмят шампанско в парлмента. Нищо не би могло да опише по-добре италианската политическа мизерия. Страната преживява дълбока обществена криза, към чиито симптоми спадат възхода на мафията, боклукът на Неапол, хулиганите. Основната причина за мизерията са незрелите политици, които са загрижени не за благото на страната, а за собствените си игрички на власт. И тъй като това продължава доста дълго, италианците имат и собствена дума - партокрация."


Ето накрая и мнението на Мюнхнер Меркур за кризата в Италия и възможния изход от нея:


"Каквото и решение да вземе държавният президент Наполетано - за скорошни предсрочни избори или за преходно правителство, което да повиши управляемостта на страната чрез реформа на изборното право, победителят на практика е ясен отсега : Десницата и Силвио Берлускони - медиен цар с тъмни петна по мантията и полит-гладиатор с неповторима в Европа мощ и влияние, базиращи се на огромната му медийна сила."