1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските ежедневници на 9 май

60-тата годишнина от края на Втората световна война е една от основните теми на днешните германски ежедневници

default

Зюддойче Цайтунг се спира на това, какво представлява за германците 8 май 1945 година:

“Съществува много широк консенсус, да се интерпретира 8 май 1945 година. Мнозинството от живелите тогава геранци са го изпитали като ден на поражението, като разрушаването на личния им живот, но и на държавата. В същото време той освободи Германия и света от ужасяващата власт на националсоциализма – тази спцифично немска идеология. Колкото по-дълго продължаваше следвоенния период, толкова по-силно ставаше усещането, че поражението е довело до освобождаване.

На различните развития в Източна и Западна Европа след деня на победата обръща внимание ФАЦ :

“Балтийците и други централно и –източноевропейци преживяха освобождението от националсоциализма само като преход към нова окупация и нов терор – този път съветски. За тях крахът на Съветския Съюз не означаваше нищо друго освен постигане на свободата. Това нежелание да се назове истината със истинското и име е в крайна сметка причината за дълбокото недоверие на балтийските народи спрямо Русия и онова, кето ги кара да търсят близостта на Америка. До една страна, управлявана от човек, който превърна свободата в емблема на своето президентство – който първо преора и преобърна световната политика и сега се изявява като ревизионист на историографията: САЩ и Великобритания носели част от вината за разделението на Европа, цемента за което разделение – според усещанията на потърпевшите - беше забъркан в Ялта .

По повод отбелязването на 8 май в Германия, вестник Генераланцайгер от Бон пише:

“Правилно беше, този ден да се отбележи като ден на демокрацията - при погледа,обърнат назад – с благодарност, а по повод бъдещето – с увереност и решителност. Та кой би посмял преди 60 години да се надява, че само няколко десетилетия по-късно Германия ще се превърне в уважаван член на световното семейство? Германия днес има право на самочувствие, защото не е загубила нито частица от миналото ,нито пък е теглила черта на забрава под него. Германия пое заедно със европейските си партньори задължението за мир, добросъседство и зачитане на човешкото достойнство. Причини за самодоволство обаче няма. Нашата република се намира пред социални и икономически предизвикателства, чието решаване също би било в интерес на стабилната демокрация.”

На темата за самочувствието, породено от следвоенния период, в критичен план се спира Франкфуртер Рундшау като коментира вчерашната реч на президента Хорст Кьолер по повод на 8 май 1945.

Хорст Кьолер направи добре, че не повтори въпроса, повдигнат преди 20 години от Рихард Фон Вайцзекер – въпроса за освобождаването ,за да не проблематизира и отговора, даден от своя пред-предшественик – че пътят към осъзнаването на освобождението е част от усвояването на демокрацията. Спорен е обаче начинът, по който Кьолер се обяви против детабуизирането на страданията на германците. Табуто до голяма степен е мит. Изцяло исторически погрешно е твърдението, че страданията, които тази страни си самопричини, не са били споменавани след войната. Загуабата на територии, катастрфата на прокудените , опустошенията на градовете, отмъщението на победителите – всичко това беше твърде добре известно. То обаче беше подплатено с паралелно премълчаване и изтикване назад на въпросите за вината и извършителите на престъпления – на което се сложи край чак по-късно благодарение на желанието на младото поколение за разясняване на миналото. В Кьолеровата версия за следвоенния период , борбата за изясняване на миналото обаче изглежда учудващо праволинейна – така да се каже на Запад просто си пробило път органичното дарование на Запада за свобода, което на Изток станало едва през 1989 година. Подобно тълкуване, на този ден е прекалено смел опит, цивилизационния отказ от националсоциализма да се прелее в Кьолеровото генерално окуражаване на германците за повече самочувствие.