1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германските всекидневници 22.08.2007

Десният екстремизъм е една от основните теми, които занимават коментаторите в днешната германска преса

Днешните германски всекидневници отново са изпълнени с коментари по повод расистките прояви в Източна Германия.

Някои коментатори се спират на предстоящото в четвъртък заседание на федералното правителство в замъка Мезеберг. Друга коментарна тема е липсата на висококвалифицирани кадри на германския трудов пазар.

Ето какво четем по първата тема във вестник Кьолнише Рундшау.

Скандален е ловът на хора в саксонското градче Мюгелн. Скандална е преди всичко реакцията на място. Хора бяха гонени, преследвани, беше им внушен смъртен страх. И дискусията за станалото и въпросът, дали насилниците са дясноекстремисти или просто само лошо настроени спрямо чужденците, както заявява кметът на Мюгелн, е просто непоносима. Най-малкият проблем е в това какъв имидж ще има градчето Мюгелн. Вместо тъпите опити за оправдание по-полезна би била ярката обществена солидарност на гражданите и техните избарнници с ужасените жертви, както и решителните усилия за бързо изясняване на случая. В някои ситуации от решаващо значение са също символите и жестовете.

Вестник Ханделсблат от Дюселдорф продължава темата и пише.

Този, който намалява значението на нападението над осем индийци до ограничен проблем на Източна Германия, той не разпознава опустошителните международни последствия. Това, че Германия изживява стопански подем и поради липсата на квалифицирани кадри се обръща към квалифицираните мигранти именно от Индия, почти не занимава чуждестранните медии. Вместо това на заглавните страници на индийските вестници е показана снимката на окървавения собственик на пицария Кулвир Сингх. Хиндустан Таймс нарича нападението расистка проява. И това остава в паметта. Освен това остава да изтекат в пясъка усилията на германските политици при рутинните им посещения в Индия да поддържат реномето на Германия, да прокламират сътрудничество между университетите, ила да представят страната като идеално място за инвестиции.

Ето мнението на коментатора от вестник Берлинер Курир за станалото в Мюгелн.

Моето отвращение от гонението на индийците граничи с чувството на безпомощност, пише коментаторът на вестника и продължава: В кой свят живеем всъщност? Мюгелн открива нови грозни перспективи. Поглед към един кмет, който не желае да види дясноекстремисткото насилие, дори когато чува нацистки лозунги. Поглед към полицията, която оставя биячите да избягат. Поглед към безучастните зяпачи, които приемат пред техните очи хора да бъдат бити до смърт. Ние ще станем свидетели на тихото съгласие /разбирай съучастие/ с расисткото насилие, при това без участниците в него да съзнават вината си. А това всява повече страх, отколкото бръснатите глави.

Ландесцайтунг от град Люнебург пише по повод нападението в Мюгелн следното.

Зад процъфтяващите Потемкиновски селца, със своите обновени улици, реставрирани културни богатства и престижни сторителни обекти, кълни културата на провалилите се. Дяснорадикалите не предлагат със своето мироздание решения на губещите, но в замяна това им предлагат изкупителни жертви. А мълчаливото съгласие на тези, които се страхуват от социалното си пропадане, окуражава биячите. Безучастното зяпане на участниците в градския празник на лова на хора в Мюгелн показва, колко успешно неонацистите вече са фашизирали източногерманската провинция. А пък опитите за омаловажаване на случая от страна на кмета на Мюгелн, доказват колко много се подценяват опасностите за нашата демокрация.

По същата тема и коментарът на вестник Зюддойче Цайтунг, с извадка от който ще завършим прегледа на гераманските вестинци. Цитираме.

Градусът на омразата към чужденците и разпространението на авторитарното мислене могат да бъдат ограничени чрез благосъстояние, възпитание, личностно развитие. И доколкото това начинание успява, това говори за стабилността на обществото и на демокрацията. В такъв случай не бива да се жалят пари. Не е възможно обаче от света да бъде заличена омразата към чужденците. Именно в Германия това се оказва горчивото познание, не защото германците са по-ксенофобски настроени от останалите европейци, а защото в Германия омразата към “чуждото” вече веднаж беше държавна доктрина.