1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германската преса - сряда, 25. юли

Днес от германските всекидневници сме избрали част от многобройните коментари след освобождаването на медицинските сестри и лекаря от либийския затвор.

default

Посрещането в София

Най-напред Ландсхутер и Щраубингер Цайтунг:

След осемгодишно мъченичество, след съмнителни съдебни процедури и заплахи със смъртно наказание, българските медицински сестри и лекаря благополучно се прибраха у дома. Българският президент ги помилва още на летището. Това е щастливата развръзка на една зловещо инсценирана драма. Уви, в края на трагедията кукловодът вместо наказание получава похвали и награди. Либийският диктатор Кадафи можеше още преди години да тури край на този горчив фарс. Остава да констатираме, че ЕС щедро му плати. Днес вече е много лесно да изнудваш западни демокрации. И изнудването винаги се изплаща.

Критичен коментар в Ландсхутер Цайтунг. На същото мнение е и коментаторът във Франкфуртер Рундшау:

Демокрациите не се поддават на изнудване, непрекъснато ни повтарят политиците. Вярно е обаче обратното. Когато става дума за човешки живот, често пъти не остава нищо друго, освен да платиш. С неприятно чувство, тайничко, по заобиколни пътища. Случаят в Либия показва с какво безсрамие не само най-долните гангстерски банди, но дори и цели държави злоупотребяват с правосъдието и с общочовешките ценности. Чудно ли е тогава, че редом с безсилието изпитваме и гняв, когато държавният тероризъм води до такива резултати.

Пита Франкфуртер Рундшау. Зюддойче Цайтунг също се опитва да разбули задкулисните мотиви на тази развръзка:

Кадафи се нуждае от успех, защото либийската икономика е в стагнация, а недоволството не може да бъде вечно потискано. Страната има спешна нужда от инвестиции в петролната си промишленост. По същата причина наскоро в Триполи беше и Тони Блеър, по време на прощалната си обиколка като британски премиер. Тогава много се говори за световния мир и се сключи една сделка за милиони, която подсигурява либийски петрол и газ за британската компания Бритиш Петролеум.

Пише Зюддойче Цайтунг. Везер Курир също се спира на икономическия аспект, но и на ролята, която пое френският президент:

Никой не се съмнява, че Европа има нужда от Либия: като доставчик на енергия, като партньор в борбата срещу тероризма и за решаването на проблема с африканските бежанци. Това е суровата реална политика. И в този общ концерт от европейска гледна точка Саркози може да свири дори на тромпет, но не и да държи диригентската палка. Защото едва ли е редно да се прегръщаш с непредсказуемия Кадафи, само за да натриеш носа на Вашингтон. Да не говорим колко нередни са сметките на Париж евентуално да въоръжи Либия като противотежест на Алжир или Судан.

Коментар във Везер Курир. Нюрнбергер Нахрихтен ощо по-остро критикува френския президент и съпругата му:

След щастливия изход на драмата, “Супер-Сарко” се пъчи прекалено много и прекалено нескромно си приписва една заслуга, която всъщност принадлежи на други. Защото в продължение на години зад кулисите с либийския революционен ръководител упорито преговаряха британският премиер Тони Блеър и германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. И което е по-лошо: Саркози безсрамно използва шумната афера, за да помогне на своята капризна съпруга, която си търси собствено поле за дейност. Така той деградира сложната международна политика до нещо като семейна терапия.

Пише Нюрнбергер Нахрихтен. Вестфелише Нахрихтен също е критично настроен към приноса на семейство Саркози:

Не всички са въодушевени от очарователната офанзива на Сесилия Саркози като хуманитарна посланичка на предния политически фронт. Политическата легитимация на нейния демарж си остава спорна. Навремето Хилари Клинтън доста се опари с политическата си активност като първа дама. Съпругата на френския президент може да има по-голям късмет, защото нейната мисия приключи с хубав хуманитарен успех, коментира Вестфелише Нахрихтен.

И накрая – един обобщаващ коментар от Тюрингер Алгемайне:

Днес френският президент заминава за Либия, след като малко преди това беше изпратил съпругата си за финализиране на преговорите. Останалите партньори в ЕС с основание са объркани. Та нали тъкмо те вече от години преговарят по тази тема, по която Париж досега изобщо не се опита да даде своя принос в Либия. Обаче изявите на мадам Саркози в Триполи и в София създадоха впечатлението, че едва ли не и тя самата е получила свободата си. Правилно е, че в момента ЕС се опитва чрез по-тясно сътрудничество отново да обвърже - доскорошната? – бандитска държава Либия. Въпреки това обаче накрая остава едно блудкаво чувство. Просто защото не се знае кой и колко е платил за тази сделка или какви бъдещи договори са били подготвени. Ролята на шестимата осъдени приключи щастливо. Но те платиха висока цена за тази игра. Коментира Тюрингер Алгемайне.