1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Преглед на военния баланс на Балканите

В анализ публикуван от американската експертна мрежа за глобални политически и военни прогнози, Уърълд секюрити нетуърк (World Security Network), се твърди че Балканите са една от най-тежко въоръжените зони в Европа.

Балканите и Източна Европа

Балканите и Източна Европа

Поради разположението си, Балканите ще рефлектират всяка промяна в баланса на силите в Русия, Близкия изток и Западна Европа и в този смисъл остават изключително важен регион, чието развитие трябва да се следи отблизо. Във военно-отбранително отношение на Балканите стават големи промени, а военният потенциал на няколко държави расте. Поради явните и скрити регионални напрежения няма никаква гаранция за мирен 21-ви век на Балканите. Така че - Балканите остават приоритетен регион за гео-стратегически анализ. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

В анализа на балканския военен баланс публикуван от World Security Network се поставя силен акцент върху необходимостта от поддържане на експертно знание за Балканите заради важността на бъдещата политика спрямо региона. От особено значение, смята авторът, е наблюдението на развитието на военния потенциал. Този анализ се фокусира върху военно-отбранителните тенденции в 4 балкански държави: Гърция, Турция, България и Сърбия.

Независимо че Сърбия все още не е членка на НАТО, тя няма да избегне реформите на въоръжените сили, които другите три държави вече провеждат. Тези реформи, твърди се в анализа, са ръководени най-вече от американската визия за модерна армия: подвижна, гъвкава, способна за бързи действия дори в “нетрадиционни военни театри” като Афганистан. Не само Америка, Европа има същата визия за своите сили за бързо реагиране, диктувана от новите заплахи като тероризма. Всичко това означава изграждане на високо подвижни структури, създаване на голяма бойна сила и професинални армии. Друга импликация на модернизирането на армиите е уеднаквяване на военната инфраструктура във всички страни-членки на ЕС или НАТО.

Реформите с които това трябва да се постигне включват крайно непопулярното съкращаване на военния състав. Но по-малкият брой на военния персонал освобождава средства за закупуване на скъпи нови оръжия произвеждани в Америка и от водещите производителки в Западна Европа. Установените големи военни сили на Балканите – Гърция и Турция, вече влагат милиарди в модерно въоръжение. През последните 20 години те са похарчили над 100 милиарда евро за нова военна техника. Сега тези разходи се увеличават главоломно, струпвайки още оръжия на Балканите, а развитието на останалите балкански държави променя завинаги баланса на силите в региона с полседици за цяла Европа.

В Гърция, съобщава авторът на военния анализ, реформите на отбраната променят изцяло формата на оперативните дейности и планирането за всички водове войски. Съставът на армията - включително най-високите рангове - е намален с една трета. Остарялата техника - самолети, бойни кораби, танкове - се подменя със свръхмодерна. Гръцката армия например е придобила 170 най-модерни бронирани танка, за 1.7 милиарда евро. Моделът – “Леопард”, - е смятан за най-съвършеният в света от гледна точна на сигурността и боеспосбността му.

Списъкът на гръцките военни придобивки е дълъг, но ето някои от тях: 20 транспортни хеликоптера за 657,500 милиона евро, 4 подводници U214 за 1.5 милиарда евро. Голямо внимание е отделено на новите самолети - 80 F-16 от “Локхийд Мартин”, 15 самолета “Мираж”, и голям брой други специализирани бойни и транспортни самолети. Гърция вероятно ще закупи други 60 нови бойни самолета.През последните 5 години Гърция е вложила над 10 милиарда евро за подновяване на техниката. Други 6.5 милиарда се планират за военни цели до 2010 година.

Традиционната балканска неприятелка на Гърция – Турция, също планира значителна редукция на военните си сили и създаване на полу-професионална армия през следващото десетилетие. Сред придобивките на Турция са 4 бойни самолета “Боинг” 737, отделно 1600 противотанкови управляеми ракетни установки за около 485 милиона евро.

Анализът твърди, че главните промени в Турция ще са в нейния военноморски потенциал. Тя се стреми да разшири военноморските си сили и да създаде военна флота, достатъчно голяма за да осигури непрестанни и паралелни действия в Черно и Бяло море и в източната част на Средиземноморието. Отбелязва се, че исторически Турция за първи път насочва толкова внимание към военноморската стратегическа сфера и че това ще промени регионалния баланс и ще създаде нова европейска морска сила. В допълнение, Турция има и производителен потенциал за оръжия – тя например ще произведе 1000 модерни танка: нещо, което повечето европейски държави не могат да направят.

Отделно от двете големи военни сили, анализът се спира подробно на България.

Тя съкращава около 50% от армията си и подменя оръжията от съветската ера с модерно западно въоръжение. Анализът обсъжда държавен план от май 2004 година озаглавен “Виждане за развитието на военните сили – 2015 година”. Според този план, от 2005 до 2007 година България ще се сдобие с оръжия за около 1.5 милиарда лева. Авторът коментира, че “за първи път от създаването на независима държава през 19 век, България се отказва от традиционната си политика да поддържа многочислена армия”. С тази промяна и преминаването към бързо-реагираща армия ролята на България на Балканите и в Европа ще се промени.

Друг значителен фактор за новия военен баланс на Балканите идва от Сърбия и независима Черна гора. Според анализа, сръбският арсенал остава непроменен от времето на бивша Югославия. По данни от неназовани източници военният производителен сектор е бил възстановен от пораженията нанесени от бомбардировките на НАТО през 1999 година. Смята се, че Сърбия отново е в състояние да произвежда различни видове амуниции, електроника, антитанкови и анти-самолетни ракети. Според анализа е повече от сигурно, че в близките години 55-хилядната армия ще бъде намалена и Сърбия ще премине към професионална армия. Изтъква се, че сръбската армия “има уникална и крайно ефективна мобилизационна схема,” като войниците от запаса държат оръжията и униформите си у дома. Тази схема е изключително гъвкава, не е централизирана и е подобна на армиите на Швейцария и Кипър. Не е ясно каква ще е нейната съдба. Но намаляването на армията ще намали традицонния гео-стратегически капацитет на Сърбия, което е може би най-важната регионална тенденция на Балканите. Намаляването на историческата роля на Сърбия като супериорна военна сила на Балканите ще има дългосрочен ефект за регионалния баланс на военните сили.

Едновременно с това отслабване на Сърбия, посочва се в анализа, косовските албанци са все по-добре въоръжени и военен конфликт след определянето на статуса на Косово не е изключен. Черна гора пък може да се окаже без каквито и да било реалистични средства за отбрана, ако има проблеми със собствените си албански сецесионистки елементи.

“Всеки, който се интересува от сигурността в Европа трябва да анализира Балканите”, заключва авторът. Не само поради геополитическото им значение, но и защото в по-нови времена това е единственото място в Европа, което има опит с война. Освен всичко, много от напреженията в региона са невидими и е невъзможно да се каже със сигурност, че през 21 век на Балканите ще има мир.