1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Превръщат ли се кюрдите в Турция в мишена за яростта на масите?

Откакто Кюрдската работническа партия ПКК отново атакува активно от Северен Ирак турска територия, населението се вълнува.

default

Антикюрдската демонстрация от 21-ви октомври в Анкара

Почти всеки ден се дават жертви, деца, бащи, майки. Често в Турция се стига до сблъсъци между турци и кюрди. Животът стана по-опасен за кюрдите в страната, само защото са кюрди. Ето още по темата от Истанбул:

Муса е готов да се срещне с журналисти у дома си, за да даде интервю. На обществено място това му се струва твърде опасно. Иска да променим и името му. Муса се бои, защото е кюрд. В момента да си кюрд не е лесно, казва той. Ала на Муса никога не му е било лесно досега. На 11-годишна възраст е принуден да избяга от бойците на ПКК от селото си в Източна Турция, а ето че сега се чувства отново преследван.

“Страхът го има. В момента се опитвам да стоя по-далеч от нещата, които биха могли да ми създадат проблеми. Вечер гледам да не се примирам твърде късно, иначе може да се случи полицията да провери личната ми карта. А като видят, че съм от източните райони, могат да ме задържат за цялата нощ”.

В подобна ситуация са мнозина кюрди в Турция.

Истанбулският квартал Тарлабасъ. Хората тук са бедни, улиците и къщите – мръсни. Тук живеят предимно кюрди. Те се превръщат в мишена за яростта на голям брой турци. Само преди няколко дни полицията трябваше да спре готови на насилия демонстранти от нахлуване в квартала.

“Ние тук си имаме ядове, заради нещата, които ПКК прави на изток”, казва един дребен търговец от кюрдски произход. Очакванията му за бъдещето са песимистични:

“Ситуацията става от ден на ден все по-лоша, има големи страхове и мисля, че ще се стигне до по-широки изстъпления между кюрди и турци”.

Често през последните дни се стигаше до инциденти, при които турци и кюрди се нахвърляха едни срещу други, само защото са турци и кюрди. Разбивани бяха витрини на кефенета, ограбвани бяха дюкяни, за които се твърдеше, че са собственост на кюрди. Главна цел на атаките досега са обаче офисите на кюрдската парламентарна партия ДТП в Западна Турция. Председателят на истанбулската секция на партията Халил Аксой информира за редица произшествия:

“В квартал Еминьоню те нападнаха офиса ни, във Фатих извършиха подпалвачество, в Тузлба един мъж също се опита да извърши подпалвачески атентат, освен това беше и въоръжен. Нашите хора го хванаха и го предадоха на полицията. На следващия ден бе освободен с обосновката, че е действал от патриотични подбуди.”

Атмосферата е взривоопасна. Често в страната се стига до спонтанни демонстрации. Национализмът нараства, улиците са пълни с развети знамена. Журналистът Селджук Вурал гледа на развитието със загриженост:

“Проблемът е, че мнозина турци не могат да направят разликата. Като се каже “кюрд”, всеки си мисли за ПКК. Обаче на хората трябва да се обясни, че кюрд не е едно и също с ПКК. А и държавата трябва да подпомага кюрдите повече. В момента се въртим в омагьосан кръг”

От следващите дни до голяма степен ще зависи, как ще се развива атмосферата в Турция. Муса се надява на победа на разума в Северен Ирак и на ясен сигнал от страна на турското правителство към кюрдите в страната.

“Ние, кюрдите, сме като малкото дете на Турция, пренебрегвано от родителите. Ако Турция приеме, че всички ние сме едно голямо семейство, то тогава тя трябва и недвусмислено да ди подаде ръка. А именно това е проблемът, че за момента това не се случва”.