1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

„Превратът на клептократите”-

Така е озаглавена една от водещите статии в днешния брой на вестник ФАЦ. Тя е посветена на кризата в управлението на Румъния. Ето по-важното от нея:

Траян Бъсеску

Траян Бъсеску

Румънците ценят две неща у президента Бъсеску,чийто мандат беше отнет от парламента: това, че назовава нещата с истинските им имена и че сложи край на закона на мълчанието. Бъсеску – политикът, който дойде от същата тази система, на която сега се противопоставя. Целта му беше утвърждаване на правовата държава в Румъния, в която законът важи за всички в еднаква степен.

Решението на конституционния съд потвърди правилността на водения от Бъсеску курс, както и това, че той не дава основания за прекратяване на президентския му мандат. Вярно Бъсесску има някои неща, които е по-добре бъдет премахнати. Изключително силното му его е най-големият му враг. Пък и той често говори по-бързо, отколкото мисли, жертва стратегически цели в името на моментно хрумване, прогони най-добрите си съветници и разпръсква силите си на множество фронтове, вместо да се концентрира около важните проблеми. Всичко това обаче няма нищо общ с освобождаването му от президентския пост. Бъсеску беше принуден да напусне президентския пост не заради слабостите си, а заради постиженията си.

Депутати и сенатори, независимо от партийната си принадлежност, гласуваха срещу него, защото отстояваната от него правова държава не се вързваше с желанието на парламентарните клептократи да си осигурят имунитет срещу наказателното преследване.

Да си спомним за това, че министърката на правосъдието Маковей и министъра на вътрешните работи Блага трябваше да разрешат най-сложната задача преди приемането на страаната в ЕС, а именно: реформата в правосъдието, създаванетона подходящи интструменти за борба срещу корупцията и сигурни външни граници на ЕС. Парадоксално, но точно враждебните настроения в ЕС спрямо Румъния, породени от умората от разширяването, се оказаха най-добрата помощ за реформите. Европейската комисия трябваше да покаже твърдост и застана задено с президента зад министърката на правосъдието. По този начин тя успя да прокара закони срещу корупцията, които са по-строги, от която и да е друга страна в ЕС.Само че след приемането на Румъния в ЕС Брюксел не разполага повече с важен инструмент за натиск в ръцете си. Ето защот румънските депутати се заеха веднаг със спирането на приетите реформи или най-малкото разводняването им. Сега, след отстраняването на Маковей и суспендирането на Бъсеску, се откри и пътят за премахването на онези прокурори и съдии, които застанаха начело на борбата срещу корупцията.

Още по комунистическо време Румъния беше специален случай. Така си и остана. Изводите, които обаче трябва да се извадят от обстоятелствата в Румъния, би трябвало да се прилагат спрямо онези страни, които са все ощев чакалнята пред вратата на ЕС. Реформите, които се пряват само под натиска на ЕС, могат да бъдат прекратявани във всеки момент, в който този натиск отпадне. Предпазните клаузи, които са записани в присъединителните договори на България и Румъния не са достатъчно силна заплаха. Точно това трябва да се има пред вид в преговорите за членство с Хърватия и Турция, а и все някога с останалите балкански държави, които получиха перспектива за членство в ЕС.