1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Прагматизмът на Берлин по отношение на Пекин

Китайският премиер Вен Жибао, който решава съдбините на страната от година, в момента е на първото си официално посещение в Германия. Европейската му обиколка ще го отведе в Брюксел, а после в Ирландия, Великобритания и Италия. Жан Данхон коментира:

Вен Жибао и канцлерът Шрьодер

Вен Жибао и канцлерът Шрьодер

Датата на посещението беше внимателно избрана. Вен Жибао е първият китайски премиер, който идва в разширения ЕС. Вен дойде първо в Германия, която е най-важния търговски партньор на Китай. Единственият въпрос по който по време на пребиваването му в Германия можеше да има недоразумение беше сделката с инсталацията за атомни горивни елементи в Ханау. За да запади достойнството на канцлера Шрьодер миналата седмица Китай изненадващо заяви, че преговорите са прекратени.

За безпроблемното състояние на връзките между Пекин и Берлин много допринасе и прагматичната политика на германското правителство. При това Шрьодер просто продължи курса на Хелмут Кол. Още през 80-те години германското правителство видя в Китай бъдещ пазар и игнорира пилитическите и мирогледни различия. Все пак по време на посещенията си в Китай германски политици тематизираха въпроса за човешките права. Те предаваха на китайските си партньори и списъци с имената на политически затворници.

Канцлерът Шрьодер се възприема дори повече от предшественика си като застъпник на германската икономика и след 1999 година повече въобще не се чувстваше отговорен по темата за човешките права.

Причината за прагматизма е проста – от двайсет години китайската промишленост процъфтява. След растеж от над 9 процента миналата година, през първото тримесечие на тази година китайската икономика има 9.7 процента. Китай е загрижен от прегряване на икономиката, а за такива грижи Германия може само да мечтае. Розовите изгледи привличат инвеститори от цял свят в Китай, въпреки рисковете. Шефът на концерна Сименс Фон Пиерер го каза много точно – рискът да не си там е много по-голям от риска да си там. На този фон канцлерът може да очаква по-голямо разбиране, когато се обяви за вдигане на оръжейното ембарго, наложено над Китай през 1989 година след разгромяването на движението за демократизация на площад Тянънмън. Неговият аргумент е, че днешен Китай не може да се сравнява със стария Китай.

С този аргумент Шрьодер се намира в добра компания. също и френският президент Жак Ширак и комисарят по външната и отбранителната политика на ЕС Хавиер Солана направиха подобни изказвания. Те се надяват по този начин на по-благосклонно отношение от страна на Пекин.

От 199 година ежегодно се състои среща на високо равнище между ЕС и Китай. Оттогава ЕС се въздържа от открита критика за китайските нарушения на човешките права. ЕС вижда в Китай важен, стратегически партньор, а пък Китай се надява чрез по-силна Европа да може да ограничи американския унилатерализъм. Тъй като след разширяването на ЕС Китай се превърна в най-големия търговски партньор скоро нищо няма да се промени в този курс на взаимна изгода.

Само въпрос на време е докато бъде удовлетворено желанието на Китай за вдигане на оръжейното ембарго. Същото се отнася и до сделката с инсталацията в Ханау, която е отложена, но не и отменена. Апропо Ханау – износът се провали поради съпротивата на Зелените, защото за тях е въпрос на принцип, че не може от една страна да се стремят към отказ от атомна енергия, а от друга да изнасят подобна техника в чужбина. При толкова много прагматизъм в политиката на Берлин и Брюксел за Китай малко идеализъм действа освежаващо.